Негативните ефекти от смелата парична политика на Япония

Централната банка на Япония осъществи една от най-инфлационните политики, предприемани някога. Планирайки да инжектира 1,4 трлн. долара в икономиката си през следващите две години, Япония цели да постигне ценова инфлация в размер на 2% и допълнително обезценяване на йената. Основите цели, които преследва обаче, са справяне с дефлацията и увеличаване на износа.

Икономистът Дейвид Хоудън споделя пред сайта Мises.org своя критичен поглед за този тип политики, а именно - как влияе разширяването на паричното предлагане, целящо стимулиране на икономиката чрез обезценка на валутата.

Изминаха 100 години от публикуването на книгата на Лудвиг фон Мизес „Теорията за парите и кредита“, но виждаме, че още тогава Мизес е бил посветен на проблемите на обезценяването на валутата. С усъвършенстването на своята теория за бизнес цикъла в книгата си „Човешкото действие“ откриваме, че и тогава Мизес е очертал вредните ефекти на експанзионистичната парична политика.

Курсът на валутата изразява цената, която чуждестранният купувач трябва да плати, ако иска да се сдобие с определено количество местни стоки. Увеличаването на паричното предлагане ще предизвика инфлация, която ще се отрази в покачване на цените на стоките. Това ще увеличи валутния курс и означава, че чуждата валута ще поскъпне спрямо местната.

Или с други думи - ще ни трябва повече местна валута, за да се сдобием с една единица чужда валута. За чуждестранните купувачи ще бъде по-евтино да закупуват местни стоки, а това несъмнено ще доведе до увеличава на износа. Какъв е изводът? Страните могат да стимулират износа си и да разкрият повече работни места в експортно-ориентираните отрасли, когато увеличеното парично предлагане породи инфлация.