Drill, baby, drill! Или как САЩ се превръщат във водещ нефтен производител

Всичко това радва не само енергоемките индустрии. Цената на бензиностанциите играе съществена роля и за настроението на американския потребител – колкото по-малко пари американците трябва да харчат за гориво, толкова повече от доходите им остават за други покупки. След като цената на един галон (3,79 литра) междувременно се покачи до над 4 долара, според EIA през последните седмици средно тя е 3,24 долара. Това значи 86 евроцента за литър.

Гаранти за петролното богатство са предимно щатите Тексас и Северна Дакота. В последния регион на ден се добиват стотици хиляди барела петрол чрез фракинг на битуминозни шисти. Обама обаче не иска „всеки квадратен сантиметър от тази земя да бъде продупчен" - без оглед на екологичните щети, които могат да бъдат причинени от технически по-сложното производство. Ето защо той в допълнение залага на насърчаване на слънчева и вятърна енергия и биодизел, като същевременно планира да премахне милиардните субсидии за петролни и газови компании.

Независимо от това за Белия дом от икономическа и геополитическа гледна точка е повече от предимство енергийните нужди да се покриват с все по-малко внос. Не само че така търговският баланс ще се подобри значително, но това би направило американската икономика по-малко зависима "от неща, които се случват на други места по света", като например вълненията в Близкия изток, както се изрази Обама. До 2016 г. вносът на течни горива ще падне до 25 процента от общото търсене в САЩ, оценява EIA .

А в момента опасенията за недостиг на петрол са толкова нищожни, че индустрията и някои политици вече пледират за разхлабване на наложената през 1975 г. мащабна забрана за износ на суров петрол. Рафинериите вече работели на границите на пълния си капацитет и често не може да се справят с бума на шистов газ, гласи един от аргументите.