Предпочитанията към това какво да бъде използвано за съхранение на стойност ще се изместят към най-приеманата стока, което от своя страна, ще я направи още по-приемана. Процесът ще продължи, докато тази стока не стане единственото средство за размяна. Използването на едно единствено средство за размяна е преимущество поради същата причина, поради която паричната икономика превъзхожда бартерната – размяната става възможна в рамките на неограничено широк спектър.
Типът на единното средство за размяна варира, като това дали то ще е злато, сребро, мидени черупки, добитък или тютюн зависи от характеристиките и етапа от развитието на дадена икономика. В интерес на истината всички от горепосочените са били използвани в даден период като средство за размяна. Дори в настоящия век (бел. ред. – миналия век, тъй като трудът е писан през 1966 г.) две основни стоки – златото и среброто, са били използвани като международно разплащателно средство, като златото се превърна във водещото. Златото, имайки както практическо, така и художествено приложение и бивайки сравнително оскъдно, има осезаеми предимства пред всички останали средства за размяна.
От началото на Първата световна война то на практика е единственият международен стандарт за размяна. Ако всички стоки и услуги се заплащаха в злато обаче, извършването на големи плащания щеше да бъде затруднено и също така щеше да бъде ограничено разделението на труда и специализацията. Следователно логичното разширяване на инструмента за размяна е създаването на банкова система и кредитни инструменти (банкноти и депозити), които изпълняват ролята на златото, но могат да бъдат разменени срещу него.
Свободната банкова система, основаваща се на злато, има възможност да разширява кредита и така да създава банкноти (валута) и депозити според производствените нужди на икономиката. Индивидуалните собственици на злато намаляват, като в замяна на лихва те залагат своето злато в банката.
Тъй като е малко вероятно всички собственици на злато да поискат да изтеглят всичкото си злато по едно и също време, банкерът може да си позволи да държи само част от всички депозити като запаси. Това му позволява да дава назаем повече, отколкото златни запаси има в наличност (което означава, че той държи права върху злато вместо злато като гаранция за депозитите). Количеството заеми, които той може да отпусне, обаче също не е произволно – той трябва да го определи в зависимост от своите запаси и състоянието на инвестициите си.
Когато банките дават назаем пари, за да финансират продуктивни и рентабилни начинания, заемите се изплащат бързо и банковият кредит продължава да бъде достъпен. Когато бизнесите, финансирани от банката, обаче се окажат не толкова рентабилни и заемите се изплащат по-бавно, банкерите скоро си дават сметка, че неизплатените заеми надхвърлят златните им резерви и те започват да ограничават отпускането на нови заеми, обикновено като завишават лихвите по тях. Това ограничава финансирането за нови начинания и изисква от настоящите кредитополучатели да подобрят рентабилността, за да могат да получат заем за последващо разширяване на бизнеса си.
Следователно в условията на златен стандарт свободната банкова система се явява като пазител на стабилността на икономиката и на балансирания растеж. Когато златото се приема като платежно средство от повечето или всички държави, свободният и неограничаван международен златен стандарт служи за насърчаването на разделението на труда и разширяването на международната търговия по света.
Въпреки че единиците на средството за размяна (долар, лира, франк и т.н.) варират в различните държави, когато всички те са изразени чрез злато, икономиките на различните държави действат като една, стига да няма ограничения върху търговията или движението на капитала.
Кредитът, лихвените равнища и цените следват подобни модели във всички държави. Ако банките в една страна разширят кредитирането прекалено щедро, лихвените равнища в тази държава ще падат, подтиквайки вложителите да преместят своето злато в банки с по-високи лихви в други държави. Това незабавно ще причини недостиг на банкови запаси в страната с „евтини пари“, довеждайки до по-строги кредитни условия и връщане към по-високи и конкурентоспособни лихвени равнища.
преди 9 години ... и същуствуващ, за да могат едни хора да крадат от други законно...................Мене ме смущава едно такова несъответствие в тезата ти : в Амазония племената си живеят без държава, а основната им отлика от животинското царство е, че си прикриват чат-пат срамотиите, с каквото намерят да расте около тях - от друга страна, в С.Корея държавата е тоталитарна и въпреки зверските рестрикции в/у достъпа до суровини и технологии, успяха да изстрелят няколко спътника в космоса. Хайде дай ми поне един пример за материално-технологичен и културен напредък при отсъствието на държава ? Ако не успееш да се сетиш за такъв, ще имам всички основания да продължавам да считам, че развитието на горе-упоменатите сфери в човешкия свят, е следствие от непрестанно усложняващата се система на обществена организация и все по-дълбоката интеграция на индивида в тази система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Държавата е част от системата на противопоставяне и баланс за да може да има някакво равновесие като цяло. Отделно, че има и някои плюсове, най-важният от които, според мен, е възможността за (ефективно) прилагане на икономии от мащаб. Това разбира се има и минуса, че понякога (не се наемам да кажа колко често) се получават и поразии от мащаб. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ... пише икономистът през далечната 1966 г.след това е дошло време да си осребри знанията /като ги запази за себе си/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ... пише икономистът през далечната 1966 г.след това е дошло време да си осребри знанията /като ги запази за себе си/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не съществува сигурно средство за съхранение на стойност. Ако имаше, държавата щеше да направи притежанието му незаконно.------------Това е истината, най-голям крадец е държавата и винаги и била такава. Един административно-паразитен организъм, метастазиран по целия свят, опашккулен в етническо-социални нишки и същуствуващ, за да могат едни хора да крадат от други законно!!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ...Да напомня, че въпросът с обезпеченията е фундаментален защото показва кой всъщност носи отговорност при неизпълнение на кредитните задължения - ако обезпечението е добро, отговорност носи кредитополучателят, ако не е - то последиците се поемат от кредитора. А кредиторът пък винаги се опитва да ги прехвърли на по-широк кръг субекти и така кредита де факто се превръща в средство за социализация на икономиката (което може и да не е лошо щом никой не протестира особено срещу него). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години А в статията, както обикновено когато се говори за заеми, не се обръща достатъчно внимание на обезпеченията. А те могат да са даже по-силен регулатор на спекулативната активност от лихвите. И ако има добри обезпечения няма да има проблем независимо дали парите са хартиени или не - както сам Грийнспан признава, проблема идва от държавните кредити понеже те не са обезпечени с (цитирам) "материално имущество". Е, неясно защо пропуска, че не само държавните кредити могат да не са обезпечени или да са зле обезпечени - едно жилище, което е ипотекирано на стойност значително надхвърляща строителната му себестойност също не е добре обезпечено (с оглед, че да кажем, лесно би могло да бъде построено ново такова на по-ниска цена). Изобщо, има сериозни пропуски в написаното и може би точно затова, самият той по-късно изобщо не се придържа към тази теория. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Това дето си го написал щеше да важи само ако кредитите не бяха масово явление. А когато са, ако има дефлация, този, който е взел кредит, трябва реално да върне повече отколкото е взел. Дори и лихвата да е нулева. А ако е положителна вземането на кредит става още по-неизгодно. Това би облагодетелствало много тези, които веднъж са се добрали до ограничения ресурс злато и би поставило останалите в много силна зависимост от тях. Направо (нещо като) робство. Не съм чел, но казват, точно затова в Библията пишело първо заемите да се дават на без лихва и второ, веднъж на 50 години да имало някакво опрощаване. ...Малко на шега, ама може и да не е - в случая, първата Божия препоръка - нулевите лихви вече май ги постигаме и така сме една крачка по-близо до Рая :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Може да е еволюирал в мисленето си... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години всички когато не са на власт са мноооо принципни и консервативни , а когато се докопат до постовете си стават веднага 'кенсианци' отговор Сигнализирай за неуместен коментар