Грийнспан: Разходите за сметка на дефицита са схема за конфискуване на богатство

Предпочитанията към това какво да бъде използвано за съхранение на стойност ще се изместят към най-приеманата стока, което от своя страна, ще я направи още по-приемана. Процесът ще продължи, докато тази стока не стане единственото средство за размяна. Използването на едно единствено средство за размяна е преимущество поради същата причина, поради която паричната икономика превъзхожда бартерната – размяната става възможна в рамките на неограничено широк спектър.

Типът на единното средство за размяна варира, като това дали то ще е злато, сребро, мидени черупки, добитък или тютюн зависи от характеристиките и етапа от развитието на дадена икономика. В интерес на истината всички от горепосочените са били използвани в даден период като средство за размяна. Дори в настоящия век (бел. ред. – миналия век, тъй като трудът е писан през 1966 г.) две основни стоки – златото и среброто, са били използвани като международно разплащателно средство, като златото се превърна във водещото. Златото, имайки както практическо, така и художествено приложение и бивайки сравнително оскъдно, има осезаеми предимства пред всички останали средства за размяна.

От началото на Първата световна война то на практика е единственият международен стандарт за размяна. Ако всички стоки и услуги се заплащаха в злато обаче, извършването на големи плащания щеше да бъде затруднено и също така щеше да бъде ограничено разделението на труда и специализацията. Следователно логичното разширяване на инструмента за размяна е създаването на банкова система и кредитни инструменти (банкноти и депозити), които изпълняват ролята на златото, но могат да бъдат разменени срещу него.

Свободната банкова система, основаваща се на злато, има възможност да разширява кредита и така да създава банкноти (валута) и депозити според производствените нужди на икономиката. Индивидуалните собственици на злато намаляват, като в замяна на лихва те залагат своето злато в банката.

Тъй като е малко вероятно всички собственици на злато да поискат да изтеглят всичкото си злато по едно и също време, банкерът може да си позволи да държи само част от всички депозити като запаси. Това му позволява да дава назаем повече, отколкото златни запаси има в наличност (което означава, че той държи права върху злато вместо злато като гаранция за депозитите). Количеството заеми, които той може да отпусне, обаче също не е произволно – той трябва да го определи в зависимост от своите запаси и състоянието на инвестициите си.

Когато банките дават назаем пари, за да финансират продуктивни и рентабилни начинания, заемите се изплащат бързо и банковият кредит продължава да бъде достъпен. Когато бизнесите, финансирани от банката, обаче се окажат не толкова рентабилни и заемите се изплащат по-бавно, банкерите скоро си дават сметка, че неизплатените заеми надхвърлят златните им резерви и те започват да ограничават отпускането на нови заеми, обикновено като завишават лихвите по тях. Това ограничава финансирането за нови начинания и изисква от настоящите кредитополучатели да подобрят рентабилността, за да могат да получат заем за последващо разширяване на бизнеса си.

Следователно в условията на златен стандарт свободната банкова система се явява като пазител на стабилността на икономиката и на балансирания растеж. Когато златото се приема като платежно средство от повечето или всички държави, свободният и неограничаван международен златен стандарт служи за насърчаването на разделението на труда и разширяването на международната търговия по света.

Въпреки че единиците на средството за размяна (долар, лира, франк и т.н.) варират в различните държави, когато всички те са изразени чрез злато, икономиките на различните държави действат като една, стига да няма ограничения върху търговията или движението на капитала.

Кредитът, лихвените равнища и цените следват подобни модели във всички държави. Ако банките в една страна разширят кредитирането прекалено щедро, лихвените равнища в тази държава ще падат, подтиквайки вложителите да преместят своето злато в банки с по-високи лихви в други държави. Това незабавно ще причини недостиг на банкови запаси в страната с „евтини пари“, довеждайки до по-строги кредитни условия и връщане към по-високи и конкурентоспособни лихвени равнища.