IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Грийнспан: Разходите за сметка на дефицита са схема за конфискуване на богатство

Златото стои на пътя на този коварен процес и затова беше премахнат неговият стандарт, пише икономистът през далечната 1966 г.

15:14 | 05.04.15 г. 42
Автор - снимка
Създател
Грийнспан: Разходите за сметка на дефицита са схема за конфискуване на богатство

Напълно свободна банкова система и напълно верен на принципите си златен стандарт все още не са били постигани. Но преди Първата световна война банковата система в САЩ (а и в по-голямата част от света) се основава на златото и въпреки че правителствата се намесват от време на време, системата е по-свободна, отколкото контролирана.

В резултат от прекалено бързото разширяване на кредитирането отпуснатите от банките заеми периодично достигат лимита на златните запаси, лихвените равнища скачат рязко, новите кредити биват спирани, а икономиката изпада в рязка, но кратка рецесия. Именно ограничените златни запаси възпират небалансираното разширяване на бизнес активността, което след войната се превръща в катастрофа. Периодите на корекции тогава са кратки и икономиките бързо възобновяват здравата основа, върху която да продължат да се разширяват.

Процесът по оздравяване обаче беше погрешно диагностициран като болестта. Щом недостигът на запаси в банките води до свиване на бизнеса, както твърдят подкрепящите намесата в икономиката, защо не намерим начин да осигуряваме повече запаси на банките, така че те никога да няма недостиг, възкликват те. Ако банките могат да продължат да заемат пари неограничено, се твърди, че никога няма да има свиване на бизнеса. И така се ражда системата на Федералния резерв (Фед) през 1913 г. Тя се състои от 12 регионални банки на Федералния резерв, собственост на частни банкери, но финансирани, контролирани и подкрепяни от правителството.

Заемите, раздавани от банките на Федералния резерв, на практика (но не и юридически) са гарантирани от данъчните правомощия на федералното правителство. Технически, златният стандарт се запазва – частните лица все още можеха да притежават собствено злато, а златото продължаваше да бъде използвано като запас на банките. Вече освен златото обаче, кредитът, отпуснат от Федералния резерв („хариените запаси“), също може да служи като законно платежно средство за изплащане на дължимото на вложителите.

Когато бизнесът в САЩ изпита леко свиваване през 1927 г., Фед създаде още хартиени резерви с надеждата да предотврати потенциален дефицит на банковите запаси. По-катастрофален обаче се оказа опитът на Фед да окаже помощ на Великобритания, която губеше злато за сметка на САЩ, тъй като Английската централна банка (АЦБ) отказваше да позволи на лихвените равнища да се повишат, когато пазарните сили го налагаха (подобно решение било доста непопулярно сред политическите кръгове). Доводите на замесените власти тогава са следните – ако Фед вкара прекомерно количество парични резерви в американските банки, лихвените равнища в САЩ ще паднат до нивото на лихвите във Великобритания. Това ще прекрати британските загуби на злато и ще спести политическия срам от повишаване на лихвите.

И Фед успя – прекрати загубите на злато, но едва не разруши икономиките по света, докато го правеше. Прекомерният кредит, който Фед вкара в икономиката, се разпространи сред фондовия пазар, предизвиквайки баснословен бум на спекулациите. След време Фед се опита да обере излишните запаси и в крайна сметка успя да прекрати бума.

Това обаче се случи твърде късно. Спекулативните неравновесия бяха станали толкова огромни до 1929 г., че опитът доведе до рязко съкращаване на разходите, последвано от упадък на бизнес доверието. В резултат от това американската икономика се срина. Последствията за Великобритания бяха дори по-тежки, но тя вместо да изпита докрай последиците от собственото си безрасъдство, се отказа напълно от златния стандарт през 1931 г., разкъсвайки на парчета малкото останало доверие и предизвиквайки поредица от банкови фалити по целия свят. Икономиките по света изпаднаха в Голямата депресия.

Обръщайки поглед назад към преходното поколение, привържениците на държавното планиране и контрол заявиха, че златният стандарт е големият виновник за кредитната катастрофа, довела до Голямата депресия. Ако златният стандарт не съществуваше, твърдяха те, изоставянето на плащанията в злато от Великобритания през 1931 г. нямаше да причини фалити на банки по целия свят. Иронията е в това, че от 1913 г. системата не е златен стандарт, а нещо като „смесен златен стандарт“. Въпреки това златото пое вината.

Последна актуализация: 20:55 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

10
rate up comment 2 rate down comment 0
data
преди 9 години
п.п. та прави впечатление че
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 26 rate down comment 2
data
преди 9 години
Готина статия , *** дядото нещо не се придържаше към принципите и повреме на своите мандати във ФЕД . Та леко лицемерно ми изглежда написаното от човека който носи основна вина за раздуването на имотния балон
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 13 rate down comment 4
dsx500
преди 9 години
Като от тук произлиза голямата несправедливост на хартията, в момента да работиш и спестяваш е губеща стратегия, ако придаваш стойност не можеш да очакваш в бъдеще обществото да ти я върне в същият размер, просто хартията ще се разменя за по-малко. Системата е против тези които дават. Текущата система облагодетелства тези които взимат без да дават, защото длъжниците ще върнат по-малко стойност отколкото са получили при харченето на кредита. (големите риби, не обикновеният човек взел перална на кредит).Нещата са точно на обратно на здравия разум и е време да се върнем към някои фундаментални принципи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 12 rate down comment 7
dsx500
преди 9 години
Ама че глупости, хората които "складират" пари (стойност) всъщност създават дефлация като намаляват парите в обръщение и така всички са по-богати, това работи при златото, не при сегашната ситуация с хартията :D :DТози които и изкарал пари е извършил някаква услуга или е произвел продукт, той е допринесъл стойност, ако не изхарчи парите той не взима тази стойност обратно, следователно обществото е облагодетелствано, а не той, защото само използването на парите е стойностно за техният притежател. Хайде размърдайте мозъците и може да излезем от хартиеният транс :D
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 11 rate down comment 5
citizen_bg
преди 9 години
Направо ме замисли има ли олигарси, влияят ли на икономиката и политиката или са някаква фикция щом парите им ги управляват банките.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 13 rate down comment 8
citizen_bg
преди 9 години
Императоров :), навремето проскрипциите в Рим са имали една основна цел. :))Не съм комунист, но всяка нерегулирана система накрая гърми барабар с тарикатите. Започнах да разбирам това което казват евреите за гоите и защо трябва да се управляват. Дори и животните не се водят неограничено от инстинктите си. Имаш една любима тема за ***. ;)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 3 rate down comment 6
supertrader
преди 9 години
Глупости, парите не се концентрират в лични сметки а в банки , държави и инвестиции в прегряти икономики.Просто *** не трябва да бъдат допускани до свободна търговия, те не я обичат но мого обичат техните стоки да се купуват от всички а те да не купуват и да трупат пари. Проблема е афинитета на обявилите се за комунисти към парата.Запада просто трябва да си обезцени парите, ръст на цената на петрола при спадащо потребление ни устройваше много и е голяма грешка че не го направиха.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 23 rate down comment 5
pecan
преди 9 години
изключително стойностна статия . За съжаление той не успя да издържи на натиска на привържениците на държавното планиране . Жалко че в форума има всякакви .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 18 rate down comment 30
citizen_bg
преди 9 години
Като се излезе от двете аксиоми, че: - Печалбата е резултат на измама или самоизмама поради субективна оценка за стойност и е винаги разликата в плюс от реалната стойност базирана на разходите и че,- Лихвата е кражба. Чичката може да плаче колкото си иска. Както е казано вземането от крадец и измамник не е кражба е възстановяване на справедливост. Освен това наливането на пари в икономиката е наложително поради това, че трупането на богатство е изкарване на пари от икономиката и стокооборота, а това трябва да се санкционира поради това, че както и чичката признава парите са посредник в пазарните отношения и основна цел за появата им е била да са универсален изразител на стойност и да обслужват търговията/икономиката. Икономически кризи е имало и по време на златния стандарт и металните пари, както е имало е и фалити на банки поради лакомията и измамите на банкери. Причината и тогава и после винаги е била една и съща алчност и концентарция на парите в ръцете на единици и блокиране на търговията и икономиката.Изводът е ясен контрол и ограничаване на личното богатство (също както трябва да бъде ограничавана и контролирана и политическата власт) и държавна конфискация(нулиране на сметката на всеки) след смъртта му. Трупането на богатство трябва да е само в резултат на личен труд(или дори тарикатлък, кражба и т.н.), но то да не се наследява, като всеки трябва да има възможност за равен старт според личните си качества. Докато това не стане само ще си чешем езиците в търсенето на причините за икономическите и социалните кризи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 46 rate down comment 9
michaelis
преди 9 години
Иииибаси за 3г. в тая страница за 2 път имат попадение тея инвестора, не мога да повярвам, поздравления !! И толкова ли е трудно да пускате такива статии? Ако в страницата преобладаваха тея сттатиии и да включите и още няколко езика на страницата ехеее щяхте да сте бая напред с материала, но не ви пречи и сега да го правите :))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още