IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Грийнспан: Разходите за сметка на дефицита са схема за конфискуване на богатство

Златото стои на пътя на този коварен процес и затова беше премахнат неговият стандарт, пише икономистът през далечната 1966 г.

15:14 | 05.04.15 г. 42
Автор - снимка
Създател
Грийнспан: Разходите за сметка на дефицита са схема за конфискуване на богатство

Съпротивата срещу златния стандарт в каквато и да е форма, идваща от растящия брой поддръжници на концепцията за социална държава, обаче беше предизвикана от едно много по-проницателно проникновение – осъзнаването, че златният стандарт е несъвместим с хроничното харчене за сметка на държавни дефицит (отличителният знак на социалната държава).

Като махнем академичния жаргон, социалната държава не е нищо повече от механизъм, чрез който правителството конфискува богатството на продуктивните членове на обществото, за да поддържа широк набор от социални системи. Конфискуването се извършва най-вече чрез данъчно облагане. Привържениците на държавното планиране и контрол в социалната държава обаче бързо си дадоха сметка, че ако искат да задържат политическата власт, облагането трябва да има своите граници и те трябва да прибегнат до програми за мащабни разходи за сметка на държавния дефицит, т.е те трябва да вземат назаем пари чрез емисии на държавни облигации, за да могат да финансират мащабни социални разходи.

В условията на златен стандарт количеството кредит, което една икономика може да поддържа, се определя от материалните активи на икономиката, тъй като всеки кредитен инструмент в крайна сметка представлява право върху материален актив. Държавните облигации обаче не са обезпечени с материално имущество, а само с обещанието на правителството да се изплати чрез бъдещи данъчни постъпления. Освен това те не могат да бъдат вкарани лесно във финансовите пазари.

Голямо количество новоемитирани държавни облигации може да бъде продадено едиствено при прогресивно нарастващи лихвени равнища. Следователно разходите за сметка на държавния дефицит са строго ограничени в условията на златен стандарт. Изоставянето на системата на златния стандат позволи на привържениците на държавното планиране и контрол в социалната държава да използват банковата система като средство за неограничено разширяване на кредитирането. Те създадоха хартиени запаси под формата на държавни облигации, които чрез сложна комбинация от стъпки банките приемат вместо материални активи и ги третират като реални вложения, т.е. като еквивалент на златните вложения от едно време.

Собственикът на държавна облигация или на банков депозит, създаден от хартиени резерви, си мисли, че има законно право върху реален актив. Истината обаче е, че сега има повече дължими вземания, отколкото реални активи. Законът на търсенето и предлагането не може да бъде заобиколен. Докато предлагането на пари (дълг) расте в пряко отношение с предлагането на материални активи в икономиката, цените трябва рано или късно да се повишат. Следователно печалбите, спестени от продуктивните членове на обществото, губят своята стойност в стоково изражение. Когато балансът на икономиката най-накрая бива уравновесен, човек открива, че неговата загубена стойност представлява благата, придобити от държавата за социални или други цели чрез приходите от продажбите на държавни облигации, финансирани чрез разширяването на кредитирането от страна на банките.

Без наличието на златен стандарт няма начин спестяванията да бъдат предпазени от конфискуване чрез инфлация. Не съществува сигурно средство за съхранение на стойност. Ако имаше, държавата щеше да направи притежанието му незаконно. Ако всички решат да обърнат банковите си вложения в сребро или мед, или която и да е друга стока и след това откажат да приемат чекове като начин на заплащане за стоки, банковите депозите ще изгубят покупателната си способност, а създаденият от държавата банков кредит ще има нулева стойност като право върху стоки. Финансовата политика на социалната държава изисква да не съществува начин, по който собствениците на имущество да могат да се защитят.

Това е мръсната тайна зад тирадите на привържениците на държавното планиране и контрол в социалната държава срещу златото. Разходите за сметка на държавния дефицит са просто схема за конфискуване на богатство, а златото стои на пътя на този коварен процес. То стои като гарант за правото на собственост. Ако човек проумее това, за него няма да представлява проблем да разбере и враждебността на привържениците на държавното планиране и контрол към златото.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 20:55 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

20
rate up comment 13 rate down comment 4
SSIW
преди 9 години
... и същуствуващ, за да могат едни хора да крадат от други законно...................Мене ме смущава едно такова несъответствие в тезата ти : в Амазония племената си живеят без държава, а основната им отлика от животинското царство е, че си прикриват чат-пат срамотиите, с каквото намерят да расте около тях - от друга страна, в С.Корея държавата е тоталитарна и въпреки зверските рестрикции в/у достъпа до суровини и технологии, успяха да изстрелят няколко спътника в космоса. Хайде дай ми поне един пример за материално-технологичен и културен напредък при отсъствието на държава ? Ако не успееш да се сетиш за такъв, ще имам всички основания да продължавам да считам, че развитието на горе-упоменатите сфери в човешкия свят, е следствие от непрестанно усложняващата се система на обществена организация и все по-дълбоката интеграция на индивида в тази система.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 9 rate down comment 0
Ricco
преди 9 години
Държавата е част от системата на противопоставяне и баланс за да може да има някакво равновесие като цяло. Отделно, че има и някои плюсове, най-важният от които, според мен, е възможността за (ефективно) прилагане на икономии от мащаб. Това разбира се има и минуса, че понякога (не се наемам да кажа колко често) се получават и поразии от мащаб.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 5 rate down comment 0
nocalled
преди 9 години
... пише икономистът през далечната 1966 г.след това е дошло време да си осребри знанията /като ги запази за себе си/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 12 rate down comment 0
nocalled
преди 9 години
... пише икономистът през далечната 1966 г.след това е дошло време да си осребри знанията /като ги запази за себе си/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 34 rate down comment 5
Hahoto
преди 9 години
Не съществува сигурно средство за съхранение на стойност. Ако имаше, държавата щеше да направи притежанието му незаконно.------------Това е истината, най-голям крадец е държавата и винаги и била такава. Един административно-паразитен организъм, метастазиран по целия свят, опашккулен в етническо-социални нишки и същуствуващ, за да могат едни хора да крадат от други законно!!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 9 rate down comment 1
Ricco
преди 9 години
...Да напомня, че въпросът с обезпеченията е фундаментален защото показва кой всъщност носи отговорност при неизпълнение на кредитните задължения - ако обезпечението е добро, отговорност носи кредитополучателят, ако не е - то последиците се поемат от кредитора. А кредиторът пък винаги се опитва да ги прехвърли на по-широк кръг субекти и така кредита де факто се превръща в средство за социализация на икономиката (което може и да не е лошо щом никой не протестира особено срещу него).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 7 rate down comment 3
Ricco
преди 9 години
А в статията, както обикновено когато се говори за заеми, не се обръща достатъчно внимание на обезпеченията. А те могат да са даже по-силен регулатор на спекулативната активност от лихвите. И ако има добри обезпечения няма да има проблем независимо дали парите са хартиени или не - както сам Грийнспан признава, проблема идва от държавните кредити понеже те не са обезпечени с (цитирам) "материално имущество". Е, неясно защо пропуска, че не само държавните кредити могат да не са обезпечени или да са зле обезпечени - едно жилище, което е ипотекирано на стойност значително надхвърляща строителната му себестойност също не е добре обезпечено (с оглед, че да кажем, лесно би могло да бъде построено ново такова на по-ниска цена). Изобщо, има сериозни пропуски в написаното и може би точно затова, самият той по-късно изобщо не се придържа към тази теория.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 13 rate down comment 2
Ricco
преди 9 години
Това дето си го написал щеше да важи само ако кредитите не бяха масово явление. А когато са, ако има дефлация, този, който е взел кредит, трябва реално да върне повече отколкото е взел. Дори и лихвата да е нулева. А ако е положителна вземането на кредит става още по-неизгодно. Това би облагодетелствало много тези, които веднъж са се добрали до ограничения ресурс злато и би поставило останалите в много силна зависимост от тях. Направо (нещо като) робство. Не съм чел, но казват, точно затова в Библията пишело първо заемите да се дават на без лихва и второ, веднъж на 50 години да имало някакво опрощаване. ...Малко на шега, ама може и да не е - в случая, първата Божия препоръка - нулевите лихви вече май ги постигаме и така сме една крачка по-близо до Рая :))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 10 rate down comment 1
Ricco
преди 9 години
Може да е еволюирал в мисленето си... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 32 rate down comment 0
data
преди 9 години
всички когато не са на власт са мноооо принципни и консервативни , а когато се докопат до постовете си стават веднага 'кенсианци'
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още