Упадъкът на Газпром

Газпром е в упадък, но със сигурност не е вън от играта. Той остава най-големият екстрактор на газ в света и все още държи около една трета от европейския пазар, отбелязват Димитър Бечев и Андрю Уилсън. Но натискът от Брюксел е ясен сигнал за наследника на бившото Съветско министерство на газа, че е крайно време да се приспособи към все по-конкурентната среда и да се държи като търговска фирма, а не като държавна агенция.

Съдбата на Газпром зависи от това, което се случва в Русия, а не в ЕС. Делът на Газпром на вътрешния пазар е спаднал от 95% през 2000 г. до 80% днес. Конкурентни компании като Новатек и Роснефт отбелязват стабилен ръст на продукцията си, докато този на Газпром се е свил от 550 млрд. куб. м. природен газ през 2008 г. до 444 млрд. куб. м. през 2012 г.

Конкурентите сега могат да получат достъп до мрежата на Газпром и така да достигнат до нови клиенти. Обсъжда се и създаване на пазар на едро и либерализиране на цените. Действията на ЕК ще ускорят иначе бавните и неравномерни реформи в газовия сектор на страната и ще помогнат да бъде преустановен съществуващият монопол.

Това, което промени играта, се случи през декември 2013 г., когато Газпром загуби изключителните си права върху износа на руски газ, благодарение на лобито на Роснефт и Новатек. Законодателната промяна позволява на двете компании да продължат с проекти за втечнен природен газ и да гарантират дела си в бързо развиващите се пазари на Източна и Югоизточна Азия.

Роснефт се пребори с руските федерални антимонополови служби, за да свърже планираните съоръжения за втечнен природен газ на остров Сахалин, съвместна дейност с ExxonMobile, с газопровода, собственост на Газпром. Новатек, от своя страна, си осигури сделка за износ към Германия. Няма съмнение, че газът, който не е поръчан от Азия, ще се окаже в Европа - извънредният вариант на руските износители.

Подобни развития предполагат, че Русия може да бъде принудена да преразгледа енергийната си политика, за да прилича повече на европейската.

Принципът за гарантиране на достъп на трети страни до транзитната инфраструктура, залегнал в Третия енергиен пакет на ЕС, вече бележи напредък. Освен това фокусът върху втечнения природен газ предполага плавен преход към по-гъвкави доставки и цени, което е в пълен контраст с класическия метод, който разчита на дългосрочни договори, обвързани с петрола.

Подобен подход е в съответствие с предпочитанията на Запада за деполитизиране на газа и превръщането му в световно търгувана стока, за разлика от петрола, и преминаване към плаващите цени и сделки „на място“. Газпром вече играе по тези правила на някои конкурентни пазари. В резултат на решения на арбитражи или споразумения компанията направи големи отстъпки на големи европейски фирми като RWE, Edison и E.ON.

Както Андрей Бели и Андреас Голдхау отбелязаха в своя статия наскоро, има невероятна ирония във факта, че основните двигатели на промяна, действащи подобно на Европейската комисия, са хора като главният изпълнителен директор на Роснефт Игор Сечин, който представлява най-консервативното крило на руския елит. Както Сечин, така и Генади Тимченко, милиардерът, който управлява Новатек, са включени в списъка със санкции на САЩ.

Но това е толкова спирачка, колкото и знак за влиянието, което имат като приближени на Путин. За разлика от тях Алексей Милер, ръководителят на Газпром, не е в списъците заради лобистките усилия на ЕС и нежеланието му да изгори този мост, както и заради вторичния статус на Милер в енергийната йерархия в Кремъл.

Затрудненията на Газпром са толкова полезни, колкото и вредят на Европа. Компанията е сила, която налага умереност в политиката на Кремъл: тя настоя за компромис в конфликта с Украйна, за да се опита да запази свиващия се пазар. Санкциите са основани на идеята, че руските олигарси ще притиснат Путин да промени курса заради техните икономически интереси.