Мамят ли германците

Това беше. Първо колите. След това и футболът. Не остана нищо неопетнено. Цялата гордост на германците си се изпари. Сега всякаква ирония и злорадство просто ще присядат в гърлото. Последиците са неизмерими. Едно цяло поколение научава своя урок в условия на цинизъм, пише в цитиран от БТА анализ за Spiegel Якоб Аугщайн.

Първи жертва стана дебатът за това коя трябва да е водещата култура в обществото. Какво точно се иска от имигрантите по отношение на "германските ценности", щом показателите за вредните емисии нямат никакво значение и дори световното първенство по футбол се оказва тържество на корупцията?

В последно време научихме следното: без измама Volkswagen не може да се придържа към правилата за вредни емисии. А сега научаваме друго: без корупция изглежда Германия не може да се справи със Световно първенство по футбол. Сътресението не може да се надцени. Всичко това би могло да се окаже нашият 11 септември. Тогава САЩ ги нападнаха отвън и отбранителните действия бяха насочени срещу външен враг. 

При нападенията, които сега тресат Германия, няма да загинат хора - но опасността от тях за морала на страната е не по-малка. Тези атаки идват отвътре и ни подкопават. Ако германците не могат повече да разчитат на Volkswagen и футбола, то моралът им ще се срине.

Преди 20 години Хенрик М. Бродер написа доста умна статия за Германия. Там се казваше следното: "Основният германски проблем не е нито изчезването на горите в Алгойските Алпи, нито озоновата дупка над Антарктида. Това е неизпълненото очакване за наказание след колективното превъртане от периода 1933-1945 г. Изглежда нацистите не са разклатили моралните устои на народа чак толкова, че тогавашните сънародници да съзнават - или поне да допуснат - че престъплението трябва да бъде последвано от наказание." За Запада обаче не е имало никакво наказание. Вместо това единствено е било самоналожено приятното задължение да правиш добро - с произтичащото като резултат от това чувство за комфорт.

Ние сме надменен народ. Фридрих Шилер е написал: "В историята на всеки народ все някога идва неговият ден, но когато дойде денят на германците, в него те ще пожънат плодовете на цялото време". Това обаче не се случва. И когато всичко било в развалини, германците се питали какво ще стане сега с техните добродетели, макар и те да са били преди всичко такива, които може да ти послужат при ръководенето на концентрационен лагер. И се питали какво е останало от понятието "благоприличие", след като Хайнрих Химлер го е използвал през есента на 1943 г. в онази печално известна своя реч в Познан. Тоест германците са придобили чувство, очистено чрез вина и наказания, че са избрани да показват пътя на другите. Греховната гордост също е гордост.

Последните, които разбраха какво е да ги учат германците, бяха гърците. Лъжливите гърци, които са се намърдали в еврото с измама. На тях германците им казаха: вземете пример от нас. Ние сме честни. Ние работим здраво. Толкова здраво, че германците не са пожелали да изпълнят американските норми за вредни емисии по законен начин. Не са могли да бъдат и толкова честни, че да спечелят световното първенство по легален път. Гърците няма да предизвикат обида, ако в бъдеще започнат да се отнасят с германците по-невъзмутимо.

Може ли да се правят заключения за националния манталитет въз основа на Volkswagen? Трябва ли да се гледа на Франц Бекенбауер като на образец, за какъвто се представя вече десетилетия наред? Тогава германците биха били народ от лъжци и измамници.

Ще видим как ще реагират имигрантите, които в момента идват при нас на рояци. Още щом минат границата, се започва да им се втълпява. Вицеканцлерът и министър на икономиката Зигмар Габриел: "Нашите ценности трябва не само да се познават, но и активно да се възприемат".

Неджла Келек: "Мюсюлманите трябва да се научат да приемат нашите ценности". Президентът Йоахим Гаук: "Нашите ценности не подлежат на дискусия." Но май подлежат донякъде, щом не ги вземат съвсем на сериозно най-големият автоконцерн и може би най-големият футболист в една страна, която не цени нищо друго повече от колите и футбола.
Да, човек може да си създаде такава представа за Германия, толкова хубава, че да се опияни изцяло от нея. Както например с такава любов го направи Нилс Минкмар на страниците на списаниеVolkswagen : "Германия не се провали. Германия е повече от успешна, в нея си заслужава да се живее, това лято тя внезапно стана симпатична, населена с хора, които не само търпят свободата, но и й се радват. Хората в Германия вече са други." Това обаче е илюзия.

Американският журналист Робърт Коен, който отдавна наблюдава Германия, има по-реалистичен поглед: "Има нещо удивително германско в противоречието между заявяването на морална почтеност и необмисленото и неправилно поведение, между висока култура и низко поведение." Коен пише, че онази Германия, която е познавал, е поизбледняла: "Вместо самовглъбението, което изкарваше навън само най-доброто, на преден план излязоха различни форми на самодоволство и дори загуба на памет".

/БТА/