Управление на кризи, или какво можем да научим от скандалите с VW и FIFA?

Както Volkswagen, така и FIFA напоследък бяха разтърсени от скандали, но двете организации реагираха по напълно различни начини, коментира CNBC. Експертите вярват, че има някои ценни уроци за мениджърите от начина, по който двете организации се справиха с кризите.

Да остана или да си тръгна?

Швейцарските власти обявиха в края на миналата седмица, че са започнали разследвания срещу президента на FIFA Сеп Блатер по редица въпроси, включително подозрителни плащания на президента на UEFA Мишел Платини. Футболната асоциация бе сериозно ударена от серия обвинения в корупция, но Блатер отказа да подаде оставката си.

Отказът на Блатер бе посрещнат с неодобрение. Андре Спайсър, професор по организационно поведение в Cass Business School, казва, че решението ясно показва високомерие.

„Изглежда властта му го кара да остана глух за все по-гръмките призиви за оставката му. Това е типично, когато някой лидер е имал цялата власт за известно време“, казва Спайсър в прессъобщение. „Като не приемат всички признаци за провал, може накрая компанията да затъне заедно с тях“.

Спайсър предупреждава, че е време FIFA да започне да се оглежда извън организацията за това как да действа и общува.

„Мисля, че най-големият проблем на FIFA е високомерието. Те изглежда не са научили нищо за момента“, каза Спайсър за CNBC. “Трябва да се вслушат в критиките отвън и да покажат, че могат да променят основните причини за проблемите си“.

За разлика от Сеп Блатер изпълнителният директор на Volkswagen Мартин Винтеркорн се оттегли през миналата седмица, само дни след като германският производител на автомобили призна за манипулиране на емисионните тестове в САЩ. Около 11 млн. автомобила са засегнати от проблемния софтуер.

Тази бърза реакция, коментира Спайсър, показва, че Volkswagen поема отговорността за действията си и се опитва да докаже, че променя първопричините за проблемите си.

„Един урок (от скандала с Volkswagen) е, че може да правите някои неща погрешно за известно време, но в крайна сметка ще бъдете хванати“, пояснява Спайсър. „Те взеха правилното решение, признавайки проблемите си. Опасността идва, ако обаче ги признаят, а след това ги забравят и след 3-6 месеца не се обсъждат“.