Защо големите петролни компании трябва да се самоубият

Този монопол обаче преживява трудни времена. Приемайки, че съчетаването на фактори като разработването на шистови залежи, нарастващите екологични изисквания и напредъка на чистата енергия парализира картела ОПЕК, петролът сега ще се търгува като всяка друга суровина на пазар с нормална конкуренция, както беше от 1986 година до 2005 година.

Тъй като инвеститорите оценяват новата реалност, те ще се съсредоточат върху основен принцип в икономиката: ценообразуване на базата на пределно високи загуби.

На един пазар с нормална конкуренция цените ще се определят от разхода за производство за допълнителен барел от най-евтиното петролно находище със свободни мощности. Това означава, че всички резерви в Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Русия и Централна Азия ще трябва да бъдат напълно разработени и изчерпани преди въобще някой да се замисли да прави проучвания под ледовете на Арктика, в дълбините на Мексиканския залив или на стотици мили от бреговете на Бразилия.

Разбира се, реалният свят никога не е толкова опростен, колкото учебник по икономика.

Геополитическото напрежение, транспортните разходи, инфраструктурните затруднения означават, че страните потребителки на петрол са готови да платят премия за енергийната си сигурност, включително натрупване на стратегически запаси на собствена територия.

При това, на фона на трудната за ОПЕК ситуация, се прилага общият принцип: ExxonMobil, Shell, и BP вече не могат да се надяват на успех в конкуренцията със саудитските, иранските или руските компании, които сега имат ексклузивен достъп до залежи, които не изискват за извличането си модерни технологии - петролът там може да се добива с обикновени сонди от 19 век.

Иран например твърди, че може да добива петрол само за 1 долар на барел. Добивът от леснодостъпните му запаси (втори по големина в Близкия изток след Саудитска Арабия) бързо ще бъде разработен, веднага след като се вдигнат международните икономически санкции.

Рационалната стратегия за западните петролни компании би била прекратяването на проучванията за петрол. Вместо това те трябва да търсят печалба от предоставяне на оборудване, геополитически ноухау и нови технологии като хидравличното разбиване (фракинг) на страните, които добиват черно злато.

Крайната им цел обаче трябва да максимално бързо да продадат наличните си петролни резерви и след това да разпределят цунамито от пари сред акционерите си, още преди всичките им петролни залежи с ниска себестойност да са пресъхнали.

Точно такава стратегия за самоликвидация използваха тютюневите компании в полза на акционерите си. Ако петролните ръководители откажат да излязат от бизнеса по подобен начин, тогава акционерите активисти или финансисти, целящи враждебно придобиване, могат да свършат тази работа вместо тях.

Ако консорциум от частни инвеститори може да събере 118 милиарда долара, необходими за покупката на BP при сегашните цени на акциите на компанията, то той може незабавно да започне да ликвидира доказаните й запаси от 10,5 милиарда барела на стойност 360 милиарда долара дори при сегашните ниски цени от 36 долара за барел.

Последна актуализация: 08:59 | 13.09.22 г.