Защо Великобритания трябва да остане в ЕС

Великобритания е необходима на ЕС за запазване политическия и икономическия баланс между Севера и Юга. Еврозоната вероятно ще се разцепи на две части, между Северен съюз, ръководен от една обща валута, и Южен съюз, който ще бъде прикрепен към него със споразумение за свободна търговия. Великобритания трябва да остане мост между тези два бряга, смята  Робърт Скиделски, професор по политическа икономия в Университета във Уоруик, в свой анализ за цитирания от БТА Les Echos.

Европейският съюз никога не е бил много популярен във Великобритания. Тя се присъедини към блока със закъснение и на 23 юни нейните избиратели ще обявят решението си дали искат да излязат от ЕС преждевременно. През годините центърът на британските дебати за Европа се измести. През 60-те и 70-те години на 20-и век въпросът бе дали Великобритания може да си позволи да не се присъедини към тогавашната Европейска икономическа общност. Опасенията бяха, че страната може да бъде отрязана от един пазар, който по онова време регистрираше най-бърз икономическия растеж в света, и че нейното партньорство със САЩ също може да бъде изложено на опасност: необходимо бе западният съюз да се опира на два стълба и единият от тях щеше да е Европа, а не отслабената Великобритания. 

Днес в центъра на дебатите е отслабването, а не мощта на ЕС. Британците са на мнение, за разлика от Европа, че за тях ще е по-добре да излязат. На практика, от катастрофата от 2008 г. ЕС е белязан от провали. Като изключим Великобритания и Германия, няма почти никакъв икономически растеж. Европейският съюз не може да защитава своите граници срещу терористите ("Европа не е сигурна", обяви Доналд Тръмп). Неговите институции нямат легитимност. Съставен от 28 почти суверенни държави, ЕС не може да действа, а само публикува намерения за действия. Съдбата на съюза е безнадеждно свързана със съдбата на неговата най-уязвима съставна част: 19-членната еврозона, общата валута, която е в сърцето на икономическата стагнация. Еврозоната бе замислена да бъде двигателят на политическия съюз. Моторът обаче изведнъж спря. 

Да, кризата от 2008 г. започна с банковия колапс в Съединените щати. Повечето страни от останалата част от света обаче вече се възстановиха, за разлика от по-голямата част от европейските държави. За да установи причините за това, проведен неотдавна семинар на темата в Нюфийлд колидж към Оксфордския университет се съсредоточи върху липсата на суверенна власт, способна да защити европейската икономика в нейната цялост от заразните кризи, които избухват в други региони на Земята. Сред липсващите парчета от пъзела на този суверенитет са система за фискални трансфери, за да се отговори на асиметрични шокове; безрисков актив (еврооблигациите), в който да бъдат съхранявани неизползваните пари; единна система за надзор на банките и капиталовите пазари; централна банка, която да е в състояние да действа като последен възможен кредитор; и възможност за организиране на програма за стабилизиране и възстановяване на общоевропейско равнище.

Еврозоната отслаби страните си членки, без да създаде една наднационална държава, която да замени правомощията, които те загубиха. Легитимността обаче все така продължава да произтича от една политическа власт, която загуби атрибути на своя суверенитет (като възможността да бъде променян обменният курс на съответната национална валута), от които произтича същата тази легитимност, пише още Скиделски в цитирания от БТА анализ.

ЕС се опита да създаде политически съюз постепенно, тъй като бе невъзможно да започне от него. Всъщност зле прикрито в "европейския проект" бе очакването следващите една след друга кризи да придвижат напред процеса на политическа интеграция. Такава несъмнено бе надеждата на Жан Моне. Другата възможност (кризите да имат обратен ефект и да доведат до разпадане на Икономическия и валутен съюз) никога не е била взимана предвид сериозно.

Малцина са гражданите на Великобритания, които искат бърза еволюция към политически съюз. Британците се основават на предположението, че това ще запълни празнините в областта на суверенитета, които парализират еврозоната. На практика, в споразумението, което британският премиер Дейвид Камерън договори с останалите европейски лидери като условие за оставане в ЕС, Великобритания изрично е освободена от ангажимента да участва в създаването на един "все по-тесен политически съюз". Трудно е да си представим обаче как еврозоната може да заработи без такъв политически съюз.

Следователно еврозоната по всяка вероятност ще се раздели на по-съвместими части, след нови безплодни опити за излизане от кризата. Можем да си представим една северна зона с обща валута, разполагаща с достатъчно суверенитет (водена от Германия или, по-вероятно, от германско-френски тандем), за да функционира, и свързана чрез споразумение за свободна търговия с една южна зона, за която няма да важат паричните и бюджетните правила на северния блок. По-конкретно членовете на южния блок ще имат фиксиран валутен курс спрямо северния, но той ще може да бъде коригиран.

На южния съюз обаче ще липсва един член, който да има необходимата тежест и престиж, за да бъде като противовес на Германия. Този член би могла да бъде само и единствено Великобритания. И това е основният аргумент срещу нейното оттегляне от Европейския съюз: като остане в ЕС, Великобритания ще е в състояние да гарантира, че в случай на разпадане на еврозоната процесът няма да е прекалено брутален и че във всички случаи ще бъде запазен поне част от духа на основателите на Европейския съюз.  

Темата за Brexit следете тук.