Защо американският хулиган не може да си позволи да притиска Китай?

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп продължава да дестабилизира следвоенния световен икономически ред, по-голямата част от света колективно е затаила дъх. Коментаторите търсят думи, за да опишат покушението му над конвенционалните норми на лидерство и толерантност в съвременната либерална демокрация. Традиционните медии пък, които се сблъстват с президент, който понякога може да е зле неинформирани и все още наистина вярва в това, което казва, се колебаят да поставят етикет „лъжи“ на видно неверни негови твърдения, пише в свой анализ за онлайн изданието project-syndicate.org икономистът Кенет Рогоф.

Някои биха казали, че изпод хаоса и ругатните има икономическа обосновка за безредното отстъпление на администрацията на Тръмп от глобализацията. Според този възглед САЩ са били подведени да позволят превъзходство на Китай, което неминуемо ще доведе до безвъзвратно съжаление.

Важно е да се признае, че корените на движението против глобализацията в САЩ са много по-дълбоки, казва Рогоф. Някои икономисти се противопоставят на Транстихоокеанското партньорство от самия му зародиш с мотива, че ще навреди на американските работници. Всъщност това споразумение щеше да „отвори“ Япония повече, отколкото да „затвори“ САЩ, а отхвърлянето му само отваря вратата към китайското икономическо господство в Тихия океан, посочва икономистът.

Американските популисти, вдъхновени вероятно от Томас Пикети, изглежда не се впечатляват от това, че глобализацията тласна стотици милиони отчаяно бедни хора в Китай и Индия в глобалната средна класа. Либералният възглед за възхода на Азия е, че светът е станал по-справедлив, защото икономическата съдба на човека не зависи чак толкова от това къде се е родил.

По-циничната гледна точка обаче е в основата на популистката логика, а именно, че с прекомерното придържане към глобализма САЩ е посял семената на собствената си политическа и икономическа разруха. Така Тръмпизмът играе по тънката струна на националната смъртност. Целта не е просто да се върнат вкъщи американските работни места, а да се създаде система, която ще разшири американската доминация.

„Ние трябва да се съсредоточим върху нас самите“, е мантрата на Тръмп. За съжаление, с тази нагласа е трудно да си представим как Америка поддържа световния ред, от който се възползваше в продължение на няколко десетилетия, посочва Рогоф. И не се заблуждавайте: Америка е големият победител. Никоя друга голяма страна не е толкова богата, допълва той.

За добро или лошо влакът на глобализацията отдавна е напуснал гарата и идеята, че можем да го върнем обратно е наивна, пише още икономистът. Каквото и да е могло да се направи по друг начин, дори и президентът Ричард Никсън да беше посетил Китай, това вече е невъзможно да се случи. Съдбата на Китай и ролята му в света вече е в ръцете на китайците и техните лидери. Ако администрацията на Тръмп смята, че може да нулира часовника, като започне търговска война с Китай, много по-вероятно е това да ускори икономическото и военно развитие на страната, отколкото да го забави.

Досега на мушката на Тръмп основно беше Мексико. Дори и да прекрати Северноамериканското споразумение за свободна търговия, това вероятно би имало скромен ефект върху икономиката на САЩ. Той по-скоро се опита да унижи мексиканците. САЩ необмислено дестабилизират съседите си от Латинска Америка. В краткосрочен план мексиканските институции демонстрират стабилност, но в дългосрочен Тръмпизмът по-скоро ще подкопае авторитета на лидерите им, допълва Рогоф.

Ако администрацията на Тръмп опита същата тактика с Китай, тя ще бъде грубо изненадана, прогнозира той. Китай има и финансови оръжия, тъй като държи трилиони долари американски дълг. Прекъсване на търговията с Китай би могло да доведе до значително увеличение на цените в магазините за евтини стоки, на които много американци разчитат.

Огромни части от Азия пък са уязвими от китайската агресия. В момента Китай по-скоро би изгубил конвенционална война със САЩ, но много скоро азиатският гигант може да развие военните си способности.

САЩ не могат да "спечелят" търговска война с Китай и всяка победа ще бъде пирова за азиатската страна. Вашингтон трябва да проведе трудни преговори с Пекин, за да защити съюзниците си в Азия, заключава икономистът.