Първичният страх на Кремъл

Пусне ли режимът някой политзатворник на свобода, на притиснатите до стената противници на Путин започва им се привижда някаква нова „политическа пролет“, която обаче приключва и за тях, след като поредният критик на режима попадне зад решетките. До протестите в неделя съществуваха например само два въпроса.

Първо: колко дълго ще продължи изкуствената пауза преди Путин да съобщи поредната си кандидатура за президент, удовлетворявайки по този начин многобройните молби на своите привърженици. И второ: какво ще предприеме Кремъл, за да увеличи избирателната активност.

Предвидено е например президентските избори да се проведат в деня на годишнината от анексирането на Крим, макар че ентусиазмът по „връщането“ на полуострова към Русия още през тази година беше значително увехнал.

Амнезията и флегматичността на обществото обаче не могат непосредствено да застрашат властта на Путин. Заради тях изборите няма да бъдат загубени, даже и да не се използват обичайните фалшификации. В крайна сметка популярността на Путин остава висока.

Включително и поради това, че президентът обича да се представя като единствена надежда на народа в борбата срещу различни злини – като се започне от дупките по улиците, та до озаптяването на брутални държавни служители. Фантазиите за някакъв дворцов преврат срещу Путин са популярни, но изцяло спекулативни. Все пак  от неделя насам Кремъл за първи път изпитва известна загуба на контрол. Местни протести, например по повод строеж на църкви в московските паркове, или пък социални протести - каквито в момента провеждат шофьорите на ТИР-ове срещу магистралните такси - е имало винаги.

Този път обаче по улиците на различни градове излязоха десетки хиляди и то с политически искания – подобно нещо се е случвало за последен път преди пет години. Държавно направляваната телевизия обслужва приказките на Путин за Русия като стабилна крепост, която била изложена на атаките на западните военни и на влиянието на западния морален разгул. Тази телевизия обаче не се гледа от младите хора в Русия. Интернет, до който имат достъп седмина от всеки десет руснака, помага да се разобличават прикриваните истини и да се създава алтернативно общество, за каквото се бори опозиционният лидер Навални със своята фондация срещу корупцията. От пуснатия в интернет филм за богатствата, за които се твърди, че принадлежат на премиера Медведев, бяха заимствани и символите, носени от демонстрантите – маратонки и гумени патенца.

За младите руснаци, които сега безстрашно излизат на протести по улиците, корупцията изглежда нещо като атрибут на властта и израз на закостенялостта на режима. Реакциите на този режим само потвърждават тази теза: още повече „патриотизъм“ - предвидено е да се въведат нови, задължителни часове по патриотично обучение за учениците и студентите, за да не се стига в бъдеще до подобни антиправителствени демонстрации. Путин пък демонстративно взе премиера Дмитрий Медведев със себе си на едно пътуване до Арктика. Там президентът сравни протестите с „преврат в Украйна" и с помощта на малка кирка отчупи парчета от огромния айсберг.