Завоите по пътя на руския газ за Югоизточна Европа

Гърция обаче също е активно в играта. Вариантите за южната ни съседка също са няколко. Единият предвижда изграждането на газов хъб до границата с Турция, откъдето европейските клиенти на „Газпром“ да купуват газа и така да бъде заобиколен Третия енергиен пакет. Но другият вариант е руската страна да се възползва изцяло от европейските правила и да участва в търговете за разпределение на свободния капацитет на Трансадриатическия газопровод (TAP).

При всички варианти с газоворазпределителни центрове и Гърция, и България имат слабо място – липсва опит при търговията, както и най-важното условие за гарантиране на доставките за клиентите - газови хранилища. Този проблем обаче се елиминира при варианта газът да премине през TAP – а оттам през връзките, които ще бъдат изградени за създаване на общ газов европейски пазар и до цяла Европа.

В „Газпром“ вече подготвят почвата и за този вариант. На същия Петербургски икономически форум компанията подписа споразумение с гръцката газова компания DEPA и италианската Edison за „осигуряване на доставките на газ за Южна Европа“.

Така че първите завои по трасето на газа за Европа изглеждат преодолими за Русия, а България на този етап вероятно е само План Б.

Строителството на ТАР върви с пълна сила – отчетът на строителите сочи, че към края на май вече са разкрити 196 километра траншеи, в които да бъдат положени тръбите. Положени са 172 километра тръби. Цялото трасе на газопровода на гръцка територия е 550 километра. Строителството активно тече и в Албания и вероятно газопроводът, който ще прекара газ от Каспийско море, ще влезе в експлоатация точно навреме - през 2020 година.

Единствената спънка за „Газпром“ тук би дошла от Европейската комисия. Трансадриатическия газопровод е основното оръжие на Брюксел в борбата за диверсификацията на доставките на газ за региона. Но играейки по европейските правила, „Газпром“ си гарантира пълна допустимост на проекта и няма да има кой да застане на пътя руския газ към Европа.