ЕС изхарчи огромни суми за сближаването на континента. Напразно

„Местните хора не се привързват към всички тези нови асфалти или тухли и хоросан", казва Ник Смит, член на лейбъристката партия в Уелс, чиито избиратели гласуваха през 2016 г. преобладаващо за това Великобритания да напусне ЕС.

Най-големият получател на кохезионни фондове от ЕС в континенталната част на Франция е Норд-Па-дьо-Кале, някога индустриален микс от производства на въглища, стомана и текстил. В парламента този регион се представлява от Марин льо Пен, която предложи Франция да проведе референдум за излизане от ЕС.

Кохезионните фондове не спряха и Brexit, след като гласоподавателите се нахвърлиха върху парите, които Великобритания плаща за ЕС. Сегашният седемгодишен бюджет на ЕС, който приключва през 2020 г., заделяше 2 млрд. евро за кохезионния фонд за Западен Уелс и уелските долини - район, осеян с някога процъфтяващи стоманодобивни фабрики и миньорски градове.

Много местни хора смятат, че финансирането от ЕС е засенчено от недостатъците на членството, включително задължението за приемане на мигранти от други държави от ЕС. Избирателите от Блайнай Гуент са гласували за Brexit с 62% срещу 38%. Това е най-високият дял на гласуващите за Brexit в Уелс.

„От парите - получихме нашия дял, но е по-важно да спасим Уелс", казва Кен Съливан, пенсиониран миньор от мина за добив на въглища. Великобритания стана „толкова отворена за чужденците, че е лесно да се завладее от различни култури".

Бъдещето на ЕС все още е не е ясно, докато разделението по отношение на бежанците се разпространява в държавите членки. Ако големите разходи през десетилетията на европейски оптимизъм не успяват сега да съживят избледняващата единна общност или да обединят континента, то служителите на ЕС в Брюксел се тревожат за това, което ще  последва след години. Нарастващият национализъм изправя по-малките, източни страни срещу по-големите западни сили. ес

Това обяснява дебатите за следващия седемгодишен бюджет на ЕС, който започва да действа през 2021 г. Парите в сферата на сближаването, които представляват над една трета от бюджета на ЕС за 2014-2020 г. в размер на 1 трилион евро, ще бъдат свити. Плащанията на Великобритания ще започнат да намаляват след планираното излизане от ЕС през следващата година, което ще принуди ЕС да намали разходите или да поиска повече пари от европейските столици.

Длъжностните лица в Брюксел обмислят прехвърляне на десетки милиарди евро помощ от източната част на Европа към икономически изоставащия юг, включително и за съоснователя на ЕС Италия, където новото правителство обещава нова несигурност за бъдещето на блока.

"Това е изключително политическо, а не чисто счетоводно решение", каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на конференция на ЕС за политиката на сближаване през април, по време на която се противопостави на сериозното съкращаване на разходите. „По своята същност политиката на сближаване следва да гарантира, че възможността за по-добър живот в Европа не е продиктувана... по случайност от това къде са родени европейците".