Проклятието на инфлацията

В миналото централните банки не бяха глупавати. Когато възходът набираше скорост, те натискаха спирачките - с цялата си сила. Например през есента на 1972 г. Бундесбанк увеличи лихвените проценти от три на седем процента в рамките на първите девет месеца на годината. Ход, който повтори в края на 70-те и началото на деветдесетте години.

И Федералният резерв на САЩ беше готов да предприеме много тежки ходове. От лятото на 1979 г. той повиши основния лихвен процент на бързи стъпки, достигайки връх от 19%. Дори бившият председател на Фед Алън Грийнспан, по-скоро централен банкер подкрепящ по-хлабава политика, продължи да увеличава ключовата ставка с 2 процентни пункта в рамките на една година, до 6,5% в началото на хилядолетието.

Контрастът с днешния ден едва ли би могъл да бъде по-голям. Според икономическите експерти глобалната икономика днес е в късните етапи на възхода си, точно в този момент на цикъла, в който бившите централни банкери често енергично натискаха спирачките. Но сега не виждаме такъв подход.

Лихвените проценти са рекордно ниски и ще останат в съответствие с очакванията: нулев процент в еврозоната и Япония. Дори в САЩ и Обединеното кралство от години лихвените проценти се увеличават с приспивен темп.

Особено странното в случая: след приспадането на инфлацията лихвените проценти на капиталовия пазар в международен аспект са дори отрицателни. В историята имаше подобни моменти, но те бяха вследствие на двете световни войни, пише в свой коментар по темата за Manager Magazin финансистът Хенрих Мюлер.

Ще продължи ли това вечно? Или е възможно да настъпи непосредствено увеличение на лихвените проценти? Въпроси, които ще играят ключова роля в рамките на есенната среща на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка от четвъртък. Засега финансовите пазари остават нервни: опасенията от ускоряването на инфлацията и по-високите лихвени проценти на централните банки доведоха до разпродажби на пазарите на облигации през изминалата седмица. Това може да означава, че участниците подушват обрат - и че онези, които са заложили на дългосрочни ниски лихвени проценти и са станали силно задлъжнели, са изправени пред неприятна среща с реалността.

Предишните периоди на високи лихвени проценти започваха с ускоряване на инфлацията. Към края на бизнес цикъла производственият капацитет става оскъден. Бизнесът отчаяно търси служители, заплатите се увеличават. Увеличаването на разходите и голямото търсене на стоки и услуги води до повишаване на цените, докато централните банки се включат в играта и повишат лихвените проценти.

Такъв беше случаят през 70-те години и след обединението на Германия, когато германската централна банка, както споменахме в началото, бързо повиши лихвените проценти. Това се случи и по време на бума в началото на хилядолетието.

Но най-малко от финансовата криза насам имаше леко движение в заплатите и цените. Светът като че ли навлезе в нова ера, където свръхкапацитетът поддържа ниски нивата на инфлацията, където слабите профсъюзи и интензивната глобална конкуренция ограничават възможностите за увеличаване на заплатите. Имаше дори страх от дефлация: сценарий, в който нивата на цените спадат, а икономическата продукция се свива.

И съответно централните банки поддържаха изключително ниски лихвени проценти, дори купуваха облигации за трилиони долари, евро, йени и лири. Някои все още правят това и днес, включително Европейската централна банка (ЕЦБ), чиято програма за изкупуване се планира да приключи едва в края на годината.

Но сега има различни признаци, че инфлационният натиск се увеличава.

Почти в целия Запад приключва периодът на много ниска инфлация. В САЩ, Канада и Обединеното кралство инфлацията на потребителските цени достигна 3 на сто през последните месеци. В Германия (2,3%) и в еврозоната като цяло (2,1%) цените също се покачват уверено.

На големите нововъзникващи пазари, като Мексико, Южна Африка, Индия и Бразилия, темповете на инфлация в момента са между 4 и 5 на сто. А там, където високият дълг и повишаващите се американски лихвени проценти причиняват парични кризи - както в Аржентина (34% инфлация), и в Турция (24%) - цените просто галопират.

В страни, в които икономиката расте, включително Германия и САЩ, липсата на служители е толкова силна, че заплатите се увеличават по-бързо, отколкото през предходните години. В Германия една четвърт от индустриалните компании се оплакват от затруднения в производството, дължащи се на недостиг на работна ръка, показват проучванията на института Ifo.

Като цяло производствени мощности са претоварени както в Германия, така и в еврозоната като цяло - условия, при които цените обикновено се покачват. В САЩ, където държавата подхранва силния възход с намаляване на данъците, работниците стават кът, а коефициентът на безработица спадна до най-ниското си ниво от 1969 г. насам.

Добавете към това цените на енергията. Сега петролът струва повече от 80 долара за барел – най-високата цена от 4 години насам. Ограниченията, наложени от големите производители на петрол ОПЕК и Русия, играят роля, но също така и производствените проблеми в САЩ: предвид тесния пазар на труда, производството и транспортирането на шистов петрол няма да се ускорят толкова бързо, колкото през предходните години, когато гъвкавият американски добив натиска цената на петрола на световния пазар.

И нарастващият протекционизъм потенциално повишава цените. Например, стоманата и алуминият станаха значително по-скъпи в САЩ, след като правителството на Доналд Тръмп наложи специални мита. Във Великобритания предстоящото излизане от единния пазар на ЕС също създава ценови натиск. Какво следва?

Рисковият сценарий на Мюлер изглежда така: Повишаващите се инфлационни рискове дават на Федералния резерв на САЩ, а с известно забавяне и на ЕЦБ, причина за повишаване на лихвените проценти по-бързо, отколкото се очакваше. В резултат на това всички тези компании и държави по цялото земно кълбо ще се натъкнат на проблеми, които са причинени от зависимостта от постоянно ниски лихвени проценти в долари или евро. Валутните кризи ще причинят скок на инфлацията в много нововъзникващи и развиващи се икономики, както се случи в Аржентина и Турция.

От друга страна, спирачните маневри от страна на централните банки може да бъдат твърде закъснели и твърде леки, така че инфлационните тенденции да не могат да бъдат ефективно ограничени дори в богатите страни. Вложителите, които вече се оплакваха от миниатюрните лихвени проценти, също биха страдали от значително по-високите темпове на инфлация.

Разбира се, не е задължително да се стигне до такъв апокалиптичен сценарий. Но пазете се от онези, които твърдят, че знаят със сигурност какво е бъдещето, пише в заключение Мюлер.