Как САЩ могат да спечелят търговската война с Китай

Дали търговските войни са „добри и лесни за печелене”, както президентът на САЩ Доналд Тръмп се изрази миналата година, анализира в сайта thediplomat.com Аржун Капур, учен от университета Чингуа в Пекин.

Повечето икономисти и политически анализатори отговарят с категорично „не”. Цитирайки мрачни аналогии с Голямата депресия и Пърл Харбър, те отричат търговската политика на Тръмп като игнорираща принципите на свободната търговия и изпълнена с рискове в сигурността. Критиците предупреждават, че както САЩ, така и Китай ще загубят.

Въпреки това задълбоченият преглед на историята разкрива печеливша стратегия за Белия дом при условие, че той следва ясни и ограничени цели, които смята за постижими чрез целеви мерки и преговори, и избегне представянето на Китай на алтернативен избор между унизителна капитулация и жестоки ответни мерки.

Американският митнически закон Смуут-Холи от 1930 г. е станал нарицателен като най-лошия сценарий за макроикономистите, подобно на Мюнхенското споразумение за анализаторите в областта на сигурността. Протекционистичната вълна, отприщена от опустошителния борсов крах в САЩ през 1929 г., отвори пътя за приемането на закона Смуут-Холи, в резултат на който световната търговия се сви с 66% между 1929 и 1934 г. Глобалните икономически условия се влошават рязко, а политическите перспективи на опасни популисти, националисти и дори фашисти рязко се подобряват.

Друг стресиращ пример за търговска война, превърнала се в бедствие, идва от поредицата събития, довели до нападението над Пърл Харбър през 1941 г. За да накажат Япония за военната й агресия спрямо съседни държави през 30-те, САЩ налагат ембарго върху износа на висококачествен железен скрап и авиационно гориво за азиатската страна. Когато тези мерки се провалят, Вашингтон усилва ембаргото, като включва жизненонеобходими суровини като желязо, месинг, мед и петрол.

На фона на заплашителния военен съперник и разпадащата се сигурност в Азия тези мерки е изглеждало, че представляват сравнително безопасен начин да се накаже и възпре Япония. Но петролното ембарго от август 1941 г. прелива чашата на търпението – 80% от вноса на петрол в Япония идва от САЩ. Без да осъзнава какво е направила, администрацията на президента Франклин Рузвелт на практика принуждава Япония да избира между капитулация и конфликт.

Притиснат в ъгъла, японският посланик в САЩ уведомява Вашингтон на 2 декември 1941 г., че „японският народ вярва, че е бил поставен под огромно напрежение от САЩ, за да отстъпи пред американската позиция, и че е за предпочитане да се бие, отколкото да се поддава на натиск”. В Токио отчаяните японски лидери одобряват план за изпреварващ удар спрямо базата на американския флот в Пърл Харбър. Така една търговска война вкара Америка във Втората световна война.