В Брюксел още няма бял дим*

Лидерите на 28-те държави в ЕС не са говорили за имена във вторник вечерта в Брюксел. И това вероятно е по-добре на този етап, в противен случай би имало много противоречия.

Идеите за това кой трябва да наследии Жан-Клод Юнкер начело на Европейската комисия се раздалечават все повече: водените от испанския премиер Педро Санчес ръководители на кабинети застават зад холандеца Франс Тимерманс. Канцлерът Ангела Меркел и другите консерватори настояват за Манфред Вебер.

Най-силният човек в либералния лагер все още крие кой е неговият фаворит за най-важния пост на ЕС: Еманюел Макрон назова три имена: Франс Тимерманс, Маргрете Вестагер и Мишел Барние. Дали и кого предпочита, френският президент не разкри. Макрон гледа на себе си като на посредник.

Ако другите два лагера се придържат към съответните си кандидати, „тогава ще имаме блокада", заключи Макрон. Той вижда задачата си в „сближаването" на двете страни. Дори само по тази причина би било по-добре, ако не се ангажира с име.

В брюкселската игра на покер Макрон (все още) не играе с открити карти и не е единственият. И федералният канцлер не показва ръката си. Въпреки че Ангела Меркел съобщи във вторник, че тя, като член на семейството на ЕНП, естествено подкрепя водещия кандидат на партията Манфред Вебер, наблюдателите в столицата на ЕС се съмняват, че това е последната ѝ дума.

Бившият лидер на ХДС трябва да проведе кампания за Вебер (от Християнсоциалния съюз), защото в противен случай би предизвикала сериозен конфликт със сестринската партия. Но ако се стигне до сериозен спор, Меркел може да потърси по-скоро консенсус с Макрон, вместо да настоява за Вебер. А Макрон не държи на Вебер, за когото счита,че е твърде неопитен, защото Вебер никога не е заемал правителствен пост.

Меркел може и да не вижда смисъл в налагането на германец за ръководител на ЕК на всяна цена, като по този начин се скара с другите ръководители на правителства. Тя дори скрито намекна в тази посока във вторник вечерта. В търсенето на новия председател на Комисията трябва да се отнасяме „грижовно един към друг“, заяви тя.

Въпреки че теоретично е възможно решение с квалифицирано мнозинство, „никой не трябва да бъде пренебрегван", предупреди Меркел. Тя мисли за по-далечното бъдеще. ЕС трябва да приеме нова средносрочна финансова рамка не по-късно от следващата есен - и това е възможно само с единодушното решение на всички 28 държави членки.

Федералното правителство на Германия носи специална отговорност за това стратегически много важно решение, тъй като Германия ще поеме полугодишното ротационно председателство на ЕС през юли 2020 г. Тогава Меркел спешно ще се нуждае от добрата воля на всички европейски партньори. Дали тя ще я рискува заради личността на Вебер е много съмнително, коментира германският Handelsblatt.

Може би тя дори ще се откаже от преследването и на двата най-големи поста - както в Европейската комисия, така и в Европейската централна банка - в полза на други държави членки, за да гарантира тяхната добра воля. Може би приоритетът на Меркел всъщност не е личността, а много повече - вземането на решение за бъдещото финансиране на ЕС.

Меркел и Макрон сложиха железните маски в играта на покер за постовете в Брюксел и не разкриват истинските си намерения. Това се отнася и за държавните глави на Централна и Източна Европа. Името на Кристалина Георгиева се споменава все по-често зад кулисите. Особено за Полша тя изглежда е фаворит. Въпреки това никой все още не я е предложил официално, европейците от Централна и Източна Европа са обгърнати от мълчание.

Във вторник, денят, в който лидерите на 27-те се събраха в Брюксел, чешкият вестник Hospodarske Noviny написа, че правителствата на Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Словакия и Словения) са се обединили да подкрепят или Георгиева, или настоящия преговарящ по Brexit Мишел Барние. Разбира се, има капан - разменната монета е сегашният словашки вицепредседател на Европейската комисия Марош Шефчович да получи поста на върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността.

По ирония на съдбата  именно масираният френския натиск за налагане на Мишел Барние увеличава шансовете на Георгиева. За голяма част от страните членки на ЕС, и то не само от Източна Европа, силното влияние на Франция в европейските институции не е никак желано.

По два въпроса ръководителите на правителствата вече стигнаха до решения във вторник. Първо, на следващата среща на върха на ЕС на 21 юни ще бъде взето решение за четири личности: главните постове в Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент и върховният представител по външните работи. Кой обаче ще наследи Марио Драги в ЕЦБ, очевидно ще бъде решено на по-късна дата.

Второ, две от тези четири ръководни длъжности трябва да бъдат заети от жени. Равенството бавно, но сигурно си пробива път в ЕС.

*По аналогия с белия дим, символизиращ избора на нов папа.