Не социализъм, а по-умен капитализъм

Живеем в свят, в който пазарите не могат да приемат дори минимално вдигане на лихвите без да се понижат, и в който спестените чрез данъчните облекчения средства не се насочиха към капиталови инвестиции, а към обратни изкупувания на акции, които пък бяха подпомогнати и от дълговите емисии при въпросните ниски лихви.

Може ли някои наистина да твърди, че пазарите насочват ресурсите ефективно? Не казвам, че имаме нужда от централно планиране. Галбрейт веднъж го каза добре: „Аз съм прагматик. Където пазарите работят добре, аз съм за тях. Където правителството е необходимо, аз съм за това. Не подкрепям пълната приватизация или пък абсолютната държавна собственост. Аз подкрепям това, което работи в конкретния случай”. Политиците от двете страни на политическия спектър трябва да се вслушат в тези думи.

Ние обичаме прости и въздействащи изявления като наблюдението на Рейгън, че „правителството не е решение на проблема, а е самият проблем”. Аргументът за добрия частен и лошия държавен сектор обаче просто не е верен. Как може по друг начин да си обясним възходa на Китай? Той не само показа, че правителственото планиране и икономическата конкурентност могат да вървят ръка за ръка, но и че при сегашните технологично базирани сътресения и неравенства, подкрепата на обществения сектор може да е необходима, за да процъфтява частния.

Време е политическите консерватори, икономическите неолиберали и главните изпълнителни директори да приемат всичко това. Безкрайно съм обезсърчена да чувам от толкова много американски корпоративни лидери оплаквания, че правителствата не могат да свършат нищо, след като те самите плащат на скъпи счетоводители, за да избегнат колкото се може повече данъци.

Време е да признаем, че непрекъснатите данъчни съкращения не вкараха повече пари в реалната икономика, въпреки честите некоректни твърдения на бизнеса, че те ще доведат до траен растеж над средния. Вместо това те доведоха до дупки по магистралите и до несигурни мостове.

Нека да опитаме нещо ново. Нека спрем да приемаме, че пазарът винаги е прав. Нека да плащаме данъците си, да модернизираме социалните си системи, да регулираме подобаващо пазарите, да прилагаме антитръстовото законодателство, за да защитим цялостната икономическа екосистема, а не само най-големите компании.

Нека преоткрием социалния договор. Това не е социализъм, а по-умен капитализъм. Мнозинството може би още не вярва в това, но Галбрейт често е цитиран да казва, че „в икономиката мнозинството винаги греши”.