Данъчните съкращения са по-добрият дефицит от увеличените разходи

Бюджетният дефицит на САЩ понастоящем е почти 740 млрд. долара, обяви Министерството на финансите, предизвиквайки нова вълна от критики към Закона за данъчните съкращения и заетостта от 2017 г. – огромните данъчни облекчения бяха безотговорни, точно както и несъстоятелните и понякога умишлено подвеждащи твърдения на републиканците, че законът сам ще се изплати.

Критиките са разбираеми, но те премълчават важна разлика. Дефицитите, които са породени от данъчни съкращения, не са толкова лоши, колкото тези от увеличените разходи, пише Карл Смит за Bloomberg.

Първо, почти невъзможно е данъчното облекчение да доведе до повече приходи (от повишената икономическа активност и данъчна база – бел. прев.) в годината, след която е въведено. Републиканците не трябваше да казват, че това ще стане. С течение на времето повишаването на икономическия растеж и намалението при избягването на данъци могат да компенсират част от загубените приходи. Дори при най-добрия сценарий обаче тази компенсация е само около една трета от намалението в приходите.

Анализът на законодателството показва, че то ще доведе до увеличени приходи през 2024 г. Това е защото законът включва повишаване на някои данъци, както и промяна в данъчните прагове. Без тези повишения резултатът би бил по-ниски приходи поне до 2027 г.

Стига толкова за евентуалните приходи от новия закон. Да погледнем дефицитите, които той създава незабавно. Основното възражение срещу бюджетните дефицити е, че те представляват товар върху бъдещите поколения. Според тази теория е безотговорно сегашното поколение да се радва на ползите от правителствените разходи, без да плаща за тях.

Това е вярно в общи линии, но не всички дефицити са еднакви. Когато правителството увеличава разходите, то обикновено свива частната икономика (т.нар. изтласкване на частния сектор – бел. прев.) Това е може би правилен избор, но трябва да бъде направен много внимателно с оглед на настощото и бъдещото бреме, които създава.

Когато правителството намалява данъците, особено капиталовите, то може да освободи ресурси и да остави на бъдещите поколения една по-голяма икономика. Като цяло пълният ефект от данъчните съкращения се усеща след десетилетие и повече. Бъдещите поколения ще се наслаждават на най-значителните ползи във вид на по-високи производителност и заплати.