Данъчните съкращения са по-добрият дефицит от увеличените разходи

Една по-голяма и по-проиизводителна бъдеща икономика ще направи по-поносимо бремето на увеличения дълг. Системата за оценка на Бюджетната служба към Конгреса, която установява ефекта от законопроектите върху Федералния бюджет, неизменно показва, че по-ниските приходи водят до експлодиращ дълг във времето. Този анализ зависи съществено от предположението, че лихвите ще се покачват и че цената за финансирането на дълга прогресивно ще се добавя към дефицита.

При тези допускания обаче всичко освен балансирания бюджет води до крах. В действителност икономическият растеж почти винаги надвишава разходите по финансирането на дълга. Резултатът е, че скромните дефицити могат да бъдат финансирани безкрайно. Наистина САЩ поддържат дефицити горе-долу от 60-те, като дълговото им бреме остава управляемо.

САЩ понастоящем плащат 1,6% от БВП, за да финансират дълга си. Данъчната фондация оценява, че ако всички постановки на Закона за данъчните съкращения и заетостта се направят постоянни, то общата загуба на приходи би била 1,4 трлн. долара до 2027 г. Ако дългът се отлага непрекъснато във времето, цената за финансирането му би се покачила само с 0,14% от БВП всяка година.

В дългосрочен план обаче – над 10 г. – БВП ще бъде с 4,7% по-голям. Годишната тежест върху бъдещите поколения би била под 1/30 от увеличението в годишното икономическо производство. Тези предвиждания, както всички бюджетни такива, са резултат на икономически модели.

Сега да предполложим, че моделите са грешни, и че лихвените разходи се окажат три пъти по-големи, а растежът е с 10% по-нисък. В такъв случай на бъдещите поколения едва ще им излезе сметката. Те ще бъдат натоварени с дълг, който едва ще може да се плати от производството.

При това положение намаляването на данъчните съкращения може да бъде направено на по-ниска политическа цена в сравнение с отмяната на разходните програми. Когато данъчните облекчения на Буш-младши бяха частично намалени през 2012 г., това предизвика ожесточен дебат, но той бе нищо спрямо това, което можеше да последва, ако разходите за Медикеър бяха отменени през 2003 г.

Имайки предвид перспективите за забавяне на дългосрочния растеж в САЩ, политиците трябва да бъдат внимателни относно увеличаването на дългосрочните правителствени разходни ангажименти. И по същата тази причина трябва да са достатъчно смели в преследването на усилващи растежа данъчни облекчения.