Пазарите не трябва да игнорират риска от вдигане на лихвите

Днес е трудно да отдадем негативните лихви на конкретно събитие, като изключим вероятно онези, които смятат, че заплахите на Доналд Тръмп за търговски войни ще предизвикат колапс в глобалната търговия. Вместо това инвеститори, икономисти и регулатори дават все повече дългосрочни структурни обяснения за преминаването към негативни лихви.

Те цитират демографията, и по-специално това, че застаряването на населението в развития свят може би потиска търсенето. Предполагат също така, че технологичните иновации дърпат цените надолу. Някои говорят и за дългосрочна стагнация, която се случва, когато слабото търсене и нежеланието за инвестиции създават самозатвърждаващ се спад. Трудно е да се докаже доколко тези структурни фактори са обяснението.

Мненията на Федералния резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ) са смесени. Не е изненадващо – друг фактор за ниските лихви е ултра приспособителната монетарна политика на централните банки. ЕЦБ и Японската централна банка купиха толкова много държавни облигации в опит да стимулират растежа, че почти има недостиг на сигурни активи за обикновените инвеститори.

Може да се заключи, че колкото повече икономическият консенсус тихомълком започва да отдава отрицателните лихви на структурни въпроси (а не на еднократни шокове или на икономическия цикъл), толкова по-вероятно е да се допусне, че тази реалност ще бъде трайна.

Намалява усещането за неотложност относно хеджирането срещу бъдещи повишения на лихвите. Това може би не е необходимо в краткосрочен план. Лихвите изглежда ще останат много ниски в обозримо бъдеще, имайки предвид слабата инфлация на много места и експанзионистично настроените централни банки.

Ако обаче лихвите внезапно скочат, поради непредвидени икономически или политически шокове, инвеститорите и публичният сектор ще са изложени на неприятни потенциални загуби. В момента е трудно да си го представим, но преди десет години бе още по-трудно да предвидим отрицателната доходност на пазара на германски ипотечни облигации. Сега повече от всякога политиците и инвеститорите трябва да говорят за този нарастващ риск, като запазят въображението си в тази „страна на чудесата”.