Пазарите не трябва да игнорират риска от вдигане на лихвите

Това лято германският жилищен пазар заприлича на Алиса в страната на чудесата – доходността по 5-годишните облигации, емитирани от ипотечните банки, спадна до -0,2%, спрямо нивото от 5% преди десетилетие. Това означава, че инвеститорите плащат за привилегията да кредитират най-големия сектор на недвижимости в Европа. Икономическата логика бе обърната с главата надолу, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Ако това не ви се струва достатъчно странно, помислете за следното: в Дания някои финансови институции предлагат ипотечни заеми, които плащат лихва; ковчежниците на големи германски компании негодуват, че облигациите им се търгуват при отрицателна доходност; доходността по 10-годишните държавни ценни книжа (ДЦК) във Франция и Швеция също е на негативна територия, подобно на тази в Германия и Япония.

Като цяло сумата на дълга, търгуващ се при отрицателна доходност, в глобален план надхвърли 12,5 трлн. долара, счупвайки рекорда, поставен през 2016 г.

Дори в САЩ доходността по 10-годишните ДЦК наскоро спадна под 2% номинално, което означава, че в реално изражение (след отчитане на инфлацията) тя е близо до нулата. Това е забележително на фона на растежа на американската икономика от 3,1% през първото тримесечие. Някои инвеститори може би са изкушени да пасуват.

Когато отрицателните лихви се появиха за първи път преди две десетилетия на паричния пазар в Япония, те предизвикаха такъв шок, че банковите изчислителни системи излязоха от контрол. Сега негативната доходност се появява толкова често, че инвеститорите почти привикнаха към необичайната ситуация. Почти липсва обаче обществен дебат за рекордните нива на дълг с отрицателна доходност – изглежда нито политиците, нито много избиратели се вълнуват особено.

Би било голяма грешка за инвеститорите да игнорират това, което се случва в момента, или просто да допуснат, че вече са го виждали. Една причина да се подходи предпазливо е, че свиващата се доходност при облигациите (и по-конкретно обърнатата крива на доходността) се е доказала като добър индикатор за рецесия. Друга причина е, че изглежда има тънка промяна в инвеститорската психология. Въпросът се върти около обяснението за отрицателните ставки.

Когато те се появиха за първи път, инвеститорите и икономистите бяха склонни да приемат, че моделът отразява еднократни събития като Азиатската финансова криза от 1997 г., финансовата криза от 2008 г. или европейската дългова криза, които предизвикаха (предполагаше се временно) разхлабване на паричната политика.