Европа трябва да се поучи от гръцката трагедия

Тройката вече бе наложила тежки условия на други страни и щеше да бъде невъзможно да ги поддържа, ако на Гърция бе позволено облекчаване на дълга. Европейските власти говореха без заобикалки в частни писма до премиерите на няколко финансово затруднени страни. Така че ЕС и МВФ, чрез тройката, наложиха ненужни и прекалено болезнени мерки за икономии.

Имаше ли някаква алтернатива? Да. По всяко време между 2010 и 2015 г. Берлин и Атина можеха съвместно да решат да оставят Гърция да напусне еврозоната, с обещанието, че един ден може да се завърне. Варуфакис загатва, че германският финансов министър Волфганг Шойбле е щял да подкрепи такова решение, и аз съм съгласен. Но немският канцлер Ангела Меркел и ЕЦБ не предпочетоха. Добре за тях, но не и за Гърция. Дългата редица от политически лидери, жертвани пред олтара на еврото, вече включва Ципрас и Варуфакис.

Същинският проблем не е ограничен до Гърция. Никой паричен съюз досега не е оцелявал без да е еволюирал в политически. Въпросът за ЕС е, че има малко обществена подкрепа за това. Лидерите и институциите на ЕС искаха да изградят политически съюз тихомълком, чрез средствата на „административната държава”. Това е забележителен залог, който дори да успее, ще наложи огромни разходи на южните членки на еврозоната.

Популизмът е в подем на запад, но причините са различни. В голяма част от Европа надигащият се популизъм отразява последиците от строгите икономии, целящи запазването на еврото. (В бъдеще съпротивата на Германия относно европейския фискален съюз ще бъде решаващият фактор, който ще реши съдбата на еврото.) В САЩ популизмът възникна поради стагнацията на реалните заплати в продължение на четвърт век и намаляващата продължителност на живота.

Във Великобритания популизмът произтича от неуспеха на основните политически партии да бъдат честни относно последствията от членството в ЕС, а напоследък и от нежеланието им да уважат резултатите от референдума през 2016 г. Във всички случаи обаче популизмът отразява дълбокото недоверие сред мнозинството от гражданите по отношение на мотивите и действията на политическия елит.

Нищо от това не е ново. Е.Р. Додс, ученият класик от Оксфорд, е казал по повод на архаичния гръцки свят: „Цели класи бяха разорени от голямата икономическа криза от VII век преди Христа, която бе последвана от големите политически конфликти от VI век, които превърнаха икономическата криза в кръвопролитна междукласова война.” Сега, както и тогава, политическите елити не видяха навреме, че тяхното неразбиране поражда разочарование, разбиване на илюзиите и сътресения.

Европейската идентичност на Стария континент остава популярна, но ЕС и неговата административна държава не са. С продължаването на гръцките затруднения и с все по-трескавата европейска политика лидерите на съюза трябва да си зададат един фундаментален въпрос: Какъв е смисълът от демокрацията, ако гласът на избирателите се пренебрегва.