Коя алтернативна парична политика е най-секси?

Първото, което буквално предвижда централните банки да издават чекове на домакинствата, е подробно описано в превъзходната нова книга „Аргументът за количествено облекчаване на хората” от икономиста Франсис Копола. Логиката е убедителна - австралийското правителство предостави пари на домакинствата по време на финансовата криза и Австралия избегна рецесията. Според предложенията на г-жа Копола централната банка ще финансира операцията чрез електронни пари, както прави при количественото облекчаване. Един проблем на тази разумна идея е нейната простота, което рядко се харесва на икономисти, натоварени с вземането на важни решения. Други предизвикателства са правното и административното. Със сигурност в САЩ и Великобритания подобна политика вероятно ще изисква ново законодателство, макар и не в еврозоната. Досега само чешката централна банка посочи, че може да приеме тази политика, ако и когато настъпи следващата рецесия. Иновациите често идват от изненадващи източници.

Друга политика, която вече се практикува от Японската централна банка и наскоро бе защитена от фонд мениджър в инвестиционната компания BlackRock, е централните банки да купуват акции от фондовия пазар. Не е изненадващо, че мнозина се противят на идеята, че акционерите най-много заслужават щедростта на централните банки. По-благосклонният поглед предполага, че по-високите цени на акциите биха насърчили фирмите да увеличат инвестиционните разходи.

Най-интригуващата и практически жизнеспособна идея от всички се ражда от най-малко вероятния източник – ЕЦБ. Става въпрос за така наречените целеви операции за дългосрочно рефинансиране (TLTRO). Просто казано, това е политика на две лихвени ставки, която включва даване на пари както на кредитополучателите, така и на спестителите.

За разлика от другите парични иновации, приети след кризата, двойните лихви е почти сигурно, че ще повишат разходите и икономическата активност. Как работят? Във всяка икономика има два лихвени процента, които наистина имат значение за домакинствата - лихвеният процент, по който те заемат, и този, който получават върху своите спестявания. Един от проблемите с намаляването на лихвите и в частност с отрицателните лихви е, че домакинствата търпят спад на лихвените си доходи от спестявания.

Какво ще стане, ако централната банка реши да намали лихвения процент, който кредитополучателите трябва да плащат по заемите, и повиши лихвения процент, който домакинствата получават върху спестяванията си? Програмата на ЕЦБ предоставя възможност точно за това. Те могат да намалят лихвения процент, по който отпускат заеми на банките, при условие че тези заеми са предоставени на корпоративния сектор и могат да повишат лихвата, плащана по депозитите. Икономическата история и простата логика подсказват, че ако увеличите доходите на домакинствата по този начин, икономиките ще се възстановят.

Ако икономиката на еврозоната продължи да отслабва значително, Кристин Лагард, новоизбраният гуверньор на ЕЦБ, ще бъде изправена пред интересен избор. Тя може да има най-добрата работа на света - да дава пари на хората. Но институционалната съпротива срещу простите, прозрачни и директни парични решения изглежда е такава, че по този начин тя ще се изправи и пред най-голямото политическо предизвикателство в своята кариера.