Германия плаща справедлива цена за европейската си интеграция

Мантрата в Берлин продължава да буди недоумение. Според нея Германия никога няма да приеме „трансферен съюз“. В реалния живот, разбира се, вече е твърде късно за това. Истинският избор е между трансферния съюз в сянка, представен от планината от задължения на националните централни банки, които се натрупаха в ЕЦБ - така наречените целеви баланси - и създаването на икономически съюз, който признава ролята на фискалната политика за управление на икономическото търсене.

Настоящият Параграф 22 е, че тези, които имат възможност да управляват фискалните лостове - Германия и северните й съседи - отказват да го правят, а онези, които настояват за по-експанзионистична позиция - водени от Франция - нямат бюджетна възможност.

Сред моите приятели от Германия най-честите контра аргументи гравитират около моралния риск. Еврозоната се нуждае от силни стимули за политиците в държавите длъжници, за да предприемат непопулярните мерки, необходими за подобряване на конкурентоспособността. Грешно предположение е, че има прост избор или/или. Защо да не се предприемат структурната модернизация и фискалната подкрепа за усилващите растежа инвестиции?

Рядко е имало по-добро време Европа да инвестира в своето бъдеще. Инфлацията изчезна. Германия е затрупана с фискални излишъци - федерални, провинциални и общински. Цената на заемите е нула. В лицето на Франция на Еманюел Макрон Берлин има партньор, който показа, че ще вземе трудни решения от страна на предлагането.

Фискалната подкрепа за икономиката на еврозоната не се състои в управление на търсенето чрез копаенето на дупки и запълването им, макар че дори това би било по-добре от нищо. Континентът е изправен пред зееща инвестиционна пропаст. Комуникационните мрежи се нуждаят от подмяна (проверете вашата WiFi скорост или клетъчна телефонна връзка в Германия). Декарбонизацията, необходима за постигане на климатичните цели, изисква препроектиране на икономиката на континента. Европа изостава много от САЩ и Китай в авангардните компютърни технологии и машинното обучение.

Германските лидери знаят това, както и всеки друг. И все пак те се страхуват да не кажат нещо, което може да разтревожи добрите граждани на Мюнхен, Хамбург и Франкфурт. Ако рецесията предизвика пълномащабна криза в еврозоната, Берлин, разбира се, би действал. При такива обстоятелства политиката би била много по-лесна за управление. Но не очаквайте Германия да извика пожарната преди пламъците напълно да я обхванат.