Драги изглежда напуска Франкфурт в точния момент

Европейската централна банка може да е достигнала точка, след която политиките на Марио Драги за постигане на целите за инфлацията ще бъдат по-успешни без самият той да е начело, пише за Financial Times Мелвин Краус, старши сътрудник в Hoover Institution към Станфордския университет. 

Отиващият си президент на ЕЦБ свърши достатъчно упорита работа, за да внедри политиките за постигане на целите си. Но той също предизвика немалко количество враждебност срещу себе си в процеса, особено в Германия, което означава, че оставането му на поста можеше да се окаже контрапродуктивно.

Например Драги силно желае Германия да използва фискални стимули, за да засили собствената си икономика и тази на своите съседи от еврозоната. Включването на фискалната политика в микса от инструменти със сигурност би улеснило ЕЦБ, която досега трябваше да понесе цялата тежест на антицикличната макроикономическа политика.

Но италианецът стана толкова непопулярен в Германия и е подложен на такова хулене, че би било трудно за немски политик да подкрепи фискален стимул, както изглежда съгласно инструкцията на Драги.

Новият президент на ЕЦБ Кристин Лагард очевидно има по-голям шанс за успех. Всъщност една от основните причини Лагард, политик по професия, да получи поста в ЕЦБ, беше нейната репутация на човек, който може да осигури неща като германския фискален стимул. Тази задача не е лесна, но е полезно, че тя е близка с канцлера на Германия Ангела Меркел.

Лагард също така би трябвало да се изправи пред далеч по-малко враждебен управителен съвет на ЕЦБ от Драги, тъй като италианецът вече изпълни спорното рестартиране на програмата на банката за изкупуване на облигации.

Покупките на централната банка ще бъдат възобновени с необвързан във времето ангажимент за 20 милиарда евро на месец, като се реинвестират и постъпленията от падежиращите книжа.

Лагард ще наследи тази стратегия, но не и личната неприязън, която се разгърна срещу Драги от ястребите в управителния съвет, които той до голяма степен побеждаваше през последните осем години.

В крайна сметка той е човекът, който прекъсна влиянието на Бундесбанк в управителния съвет и не е изненадващо, че има дълбоко негодувание срещу това от страна на германците и техните северни съмишленици.