Последният залп на Драги няма да е достатъчен

Марио Драги обеща плисък, но предизвика, най-малкото, голяма вълна. След осем години на често противоречиво управление на Европейската централна банка и малко повече от месец преди оттеглянето си, той направи най-доблестното си усилие за стимулиране на икономика в еврозоната, която все повече залинява, пише Bloomberg.

За съжаление, намалението на лихвата и другите мерки, които Драги обяви в четвъртък, едва ли ще свършат работа. Вместо това те напомнят, че паричната политика е достигнала своите предели. Това натоварва политическите лидери да изпълнят своята роля чрез голям и бърз фискален стимул. Това се отнася за германския канцлер Ангела Меркел. 

След като инфлацията в 19-те страни от еврозоната достига едва около половината от заявената цел на ЕЦБ от 2%, централната банка предвижда ръст през тази година от едва 1,1%. Най-голямата икономика в зоната, Германия, се сви през второто тримесечие и три от водещите икономически институти на страната очакват това да се случи и през третото, като по този начин навлезе в рецесия. Търговските войни и Brexit могат да влошат нещата.

Ето защо ЕЦБ намалява лихвения процент по депозитите на банките при нея, който е отрицателен от 2014 г., от минус 0,4% на минус 0,5%. Това е в предпазливия край на това, което пазарите очакваха. Драги също обяви нова система за освобождаване на част от средствата, които банките влагат в ЕЦБ от тази наказателна лихва. Вече използвано от централните банки в Швейцария, Дания и Япония, това "степенуване" намалява щетите за банките и прави възможни последващи понижения.

По-противоречиво Драги каза също, че ЕЦБ ще започне отново да купува облигации през ноември, когато Кристин Лагард, бившият шеф на Международния валутен фонд, заеме мястото му в ЕЦБ. Този нов, неограничен във времето кръг на количествено облекчаване ще влива 20 милиарда евро директно на пазарите всеки месец.

Помислете къде оставя ЕЦБ всичко това. Ако досега отрицателните ѝ лихвени проценти не подтикнаха банките да отпускат повече заеми, защо лекото им понижаване ще направи това сега? Лихвите не могат да бъдат намалявани безкрайно, а новото степенуване - което признава стреса, който тази политика причинява на банките - е признание, че допълнителното понижаване на лихвите може всъщност да намали банковото кредитиране. Освен това количественото облекчаване се сблъсква с институционални бариери в еврозоната. Много германски и скандинавски банкери смятат закупуването на държавни облигации от ЕЦБ за скрита форма на финансиране на държавния дълг, което е недопустимо, въпреки че миналата година Европейският съд постанови, че количественото облекчаване е законно. Така че ЕЦБ постави ограничения на покупките си.

Във всеки случай почти никъде в света затегнатата парична политика не е причина за недостатъчното търсене. Там, където е необходим стимул - както в Европа - той трябва да дойде чрез фискална политика. Правителствата, които имат пространство за действие, трябва да се притекат на помощ на централните банки, като облагат по-малко или харчат повече. В еврозоната Германия е най-добре позиционирана: бюджетът ѝ е на излишък и може да заема при отрицателни лихвени проценти, на практика получавайки заплащане за да харчи. След години на недостатъчни инвестиции Германия така или иначе трябва да модернизира своите пътища, училища и високоскоростен интернет.

Политиците в Германия и останалата част от еврозоната трябва да спрат да искат ЕЦБ да направи всичко това. Драги каза, че една от малкото точки на единодушие сред борда на ЕЦБ е била тази, че е „крайно време фискалната политика да поеме своята роля.“ Съвсем правилно. Европейските правителства са основните виновници за този пристъп на икономическа слабост и само те могат да спрат нещата да се влошават. Ако Европа отново изпадне в рецесия, те ще трябва да дават много обяснения.