Недостатъкът на отрицателните лихви

По-рано този месец попитах бивше светило на паричната политика в САЩ дали той смята, че лихвените проценти в Америка може някога да отидат на негативна територия (като преднамерен ход на политиката на Федералния резерв, а не като резултат от пазарно движение), пише Джилиън Тет за Financial Times.

"Не!", отговори той категорично, обяснявайки, че той и повечето от бившите му колеги не харесват изобщо идеята за отрицателни лихви, въпреки че Европа и Япония експериментират с тях от известно време, а президентът Доналд Тръмп вероятно би бил очарован Фед да последва примера им.

Светилото отчасти се опасява, че отрицателните ставки могат да изкривят пазарите. Както посочи в свой доклад наскоро Банката за международни разплащания (БМР), банката на централните банки, използването на неконвенционална парична политика рискува „да ерозира стимулите за частния сектор да поддържа адекватни буфери срещу финансов стрес“. Но има и друг фактор в играта: психологията. 

Светителото на паричната политика, с което говорих, заяви, че отрицателните лихви карат хората да се чувстват толкова тревожни, че това подкопава ползата от по-евтините заеми. "Хората се безпокоят още повече", обясни той. „Това накърнява доверието.“

Дълго време икономистите бяха склонни да се съсредоточават върху реални въпроси като брутния вътрешен продукт и паричното предлагане. След финансовата криза през 2008 г. обаче професията беше принудена да разшири перспективата си.

Най-вече полето на поведенческата икономика, съществуващо от десетилетия, стана далеч по-влиятелно, като внесе психологическо проникновение в икономическите модели.

След като светът се плъзна в неизследвана територия с експериментите на паричната политика, някои централни банкери се замислят как културата и възприятието на потребителите са засегнати. Няколко икономисти, като Клаудио Борио от БМР, поставиха въпроса дали отрицателните лихви не изпращат объркващ сигнал към инвеститорите. Според мен това отдавна трябваше да стане.

Икономистите (и журналистите) приемаха, че централните банки влияят върху икономиката просто като контролират предлагането и цената на парите. Както обаче подчертава антропологът Дъглас Холмс в книгата си „Икономика на думите“ (2013 г.), паричната механика е само едната страна на монетата. Посланията на централните банки оказват силно влияние върху икономиката.

Вземете Япония. Когато през 90-те години там се появи дефлация, повечето икономисти я отдадоха на икономическото свиване и финансовата криза. Това, разбира се, беше отчасти вярно, но по това време живеех в страната и забелязах, че много бизнес лидери (както и обикновени хора) допускаха, че властите прикриват нивото на лошите кредити в системата.