Обръщането на QE ще възроди глобалната икономика

В световен мащаб плоските и обърнати криви на доходността (краткосрочните лихвени проценти приближават или надвишават дългосрочните) са навсякъде. Мнозина се страхуват, че те сигнализират за забавяне на растежа или рецесия. Затова централните банки намаляват краткосрочните лихви, както направиха наскоро Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералният резерв на САЩ (Фед), пише за Financial Times Кен Фишър, основател и изпълнителен председател на Fisher Investments.

Във Великобритания двойната фобия около Хелоуин - обърната крива на доходността и Brexit в края на месеца, усили натиска върху управителя на Английската централна банка (АЦБ) Марк Карни да последват примера им. Вместо това той трябва да поеме по-добър курс преди оттеглянето си на 31 януари. Как? Той трябва да продаде стотиците милиарди дългосрочен дълг, който банката купи в рамките на своята политика на количествено облекчаване (QE- quantitative easing). И да лобира пред новата ръководителка на ЕЦБ, Кристин Лагард, да го последва.

Конвенционалната мъдрост на централните банки гласи, че ниските лихви - цената на парите - стимулират търсенето на кредити. Според нея при намаляване на ставките хората ще заемат повече, точно като магазин, който е в разпродажба. По тази логика предлагането на пари - ключово за растежа и инфлацията - би нараснало. Това е мислене от страна на търсенето. То игнорира предлагането, което има по-силно влияние върху днешното кредитиране.

Ниските лихви ни доведоха там, където сме сега. Плоските и обърнати криви на доходността обикновено идват от централните банки, повишаващи краткосрочните лихви за борба с инфлацията. Но нито една голяма централна банка не вдигна лихвите през 2019 г. Вместо това кривите на доходността се обърнаха, когато дългосрочните лихви се понижиха. Преди година 10-годишните британски ДЦК носеха 1,55 на сто. Сега? Само 0,46 на сто. Цялата крива на доходността в Германия е отрицателна. В Япония доходността на 10-годишните книжа е отрицателна, а на 30-годишните – едва положителна. Десетгодишните американски държавни облигации имаха доходност от 3,16% преди година. Сега тя е наполовина при ниво от 1,53 на сто. Въпреки това растежът на глобалното заемане буксува. Сиамският му близнак, растежът на паричното предлагане, се забавя като цяло от 2012 г.

Намаляването на краткосрочните лихви допълнително няма да стимулира много кредитирането. Защо? Банките вземат краткосрочни заеми, с които финансират дългосрочните. Печалбата им - дългосрочните ставки минус краткосрочните - идва от спред в кривата на доходността. Обърнатите криви убиват рентабилността на кредита.

Разходите за финансиране в световен мащаб са много ниски. Макар и при толкова ниски краткосрочни лихви кривите на доходността са плоски или обърнати. Тази в САЩ бе положителна през януари. Днес тя е обърната - въпреки две понижения на краткосрочните лихви от Фед. Ниските дългосрочни ставки потискат спредовете, намалявайки стимулите на банките за отпускане на заеми. Банките се нуждаят от покачване на дългосрочните лихви.