Европейска армия? Няма да се случи

Усложненията, които причиниха това мъртворождение, продължават. Нациите в сегашния Европейски съюз все още се грижат за своя суверенитет, което се изразява преди всичко от решението има да излагат на опасност млади войници. Те също така имат различни интереси. Французите са заети в бившите си африкански колонии. Поляците и балтийците се чувстват най-застрашени от Русия. Германия, без въобще да й пука за всичко това, щастливо си строи втори газопровод от Русия, заобикаляйки източния ЕС.

Държавите-членки също имат разнопосочни исторически традиции, които правят интеграцията в една обща йерархия почти невъзможна. Постколониална Франция счита военните действия за легитимен инструмент на външната политика и нейният президент има достатъчно правомощия да ръководи армията й. Германия, все още изкупваща вината си за Втората световна война, отрича военния интервенционизъм. За разлика от Франция тя има „парламентарна армия“, която трябва да получи изрично одобрение от Бундестага, за да направи нещо. Дали френски президент търпеливо ще изчака германския законодателен орган преди да реши да стреля по малки зелени човечета, говорещи руски в естонска гора? Биха ли могли 27 държави да отстъпят това решение на Брюксел?

Ето защо на Макрон се гледа в Централна Европа като на неоголист. Когато говори за „стратегическа автономия“ или за „европейски суверенитет“, той изглежда главно желае Франция, единствената ядрена сила в ЕС след Brexit, да поведе Европа, вирейки нос спрямо САЩ и приобщавайки Русия. За да реализира тази визия, той подкрепи новосъздаден алианс, наречен „Европейска инициатива за намеса“, която не е част нито от НАТО, нито от ЕС. Излишно е да казваме, че източните членки на ЕС биха предпочели да продължат да разчитат на САЩ.

Всичко това помага да се обясни защо новият тласък на ЕС към „отбранителен съюз“ всъщност не касае интегрирането на армиите, а създаването на общ пазар за снабдяване с оръжие. Колко по европейски. Пример А е Европейският фонд за отбрана, който ще разполага с 13 милиарда евро (14,3 милиарда долара) за военни изследвания. Пример Б е бюрокрацията, наречена PESCO, която има за цел да координира изграждането и закупуването на корвети, хеликоптери, дронове и други подобни в ЕС.

Общ  отбранителен пазар е добра идея. Но объркването на пазарите с мощта е точно този вид малодушие, който подлудява Макрон и забавлява руския президент Владимир Путин. Най-голямата опасност е, че един ден това може да изкуши Путин и подобните му да изпробват Запада. Няма да им трябва реален военен удар; добра доза хибридна война може да е достатъчна, за да раздели Европа. Това поне е сценарият, които разиграват аналитичните центрове. В името на мира, нека всички в хотел Гроув тази седмица си спомнят какво е поставено на карта.