Каква криза в НАТО? САЩ се нуждаят от алианса както винаги

И все пак. На фона на разногласията и някои реални различия никой не бива да мисли, че играта за НАТО е приключила. Разбира се, това е съюз, замислен в условията на Студената война. Ако не съществуваше, е съмнително дали някой сега би го измислил. Но защо, в момент на геополитически катаклизъм, който изправи западните демокрации пред предизвикателството на възродения Китай и ревизионистката Русия, някой би искал - дори Тръмп - да разруши колективната си защита?

Европа трябва да изгради свои собствени възможности. Тя направи малък старт в Африка, но ще трябва да поеме много повече отговорност за сигурността и просперитета на близките си съседи. Но се изисква и реализъм. Континентът има да извърви дълъг път преди да може да се защити подобаващо срещу, да речем, експанзионистичен режим в Москва.

Френският президент правилно твърди, че има смисъл западът да намери общ език с Русия, както направи по време на Студената война. Множеството ядрени споразумения, сключени през комунистическата ера, трябва да послужат като модел за отношения, които определят области от взаимен интерес. Предполагаме, че Макрон не говори за ново разделение на Европа на западна и руска сфери на влияние. Тези дни отминаха. Диалогът с Путин ще бъде полезен, само ако Западът изхожда от позицията на силата.

Бъдещето на НАТО, разбира се, в крайна сметка зависи от американския ангажимент. И тук, често пренебрегвана, се крие гаранцията, че организацията има сигурно бъдеще. Спорът за несъразмерно големия военен ангажимент на Вашингтон продължава толкова дълго, че мнозина започнаха да го смятат за акт на алтруизъм. В действителност Америка плащаше за НАТО, защото обслужваше националните й интереси. Това все още е така.

Според небрежната гледна точка към тези национални интереси фокусът се е променил с възхода на Китай. Предизвикателството пред господството на САЩ от страна на Пекин означава, че Тихият океан сега е по-важен от Атлантическия. Руският ревизионизъм вече не е пряка заплаха за САЩ.

Този анализ почива на фундаментално погрешната преценка, че конкуренцията между Америка и Китай ще бъде ограничена до Тихия океан. Най-важният тласък на Пекин е в посока запад. Инициативата „Един пояс, един път” е предназначена да изтика на заден план Русия, да придърпа Европа по-близо до Азия и да установи Китай като водеща сила в най-богатия и най-населен регион в света - Евразия. Загърбвайки Европа, САЩ ще допринесат за най-важната стратегическа амбиция на Пекин.

Отдръпването от Атлантика не само ще лиши САЩ от съюзниците и базите, необходими за защита на глобалните им интереси. То преди всичко ще предефинира САЩ като регионален, а не глобален играч. Много американци, знам, са се уморили от ролята на световния полицай. Но не съм чувал много да сочат оттегляне към изолационизма. Дотогава НАТО е в безопасност.