Каква беше дипломацията на Тръмп през 2019 г.?

Препирни със съюзниците, договорки с врага и ласкателства към избирателите: Доналд Тръмп наложи на света своята съвсем лична концепция за международните отношения, която отново ще се прояви, докато той търси успех с наближаването на президентските избори догодина.

Сирийската криза е учебникарски пример, пише БТА.

На 27 октомври американският президент обяви това, което вероятно ще остане като най-сериозната му победа на международната сцена: ликвидирането на лидера на терористичната организация "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади при американска операция в Сирия.

По времето на Тръмп "Ислямска държава" загуби териториите си в Ирак и Сирия. "Това е доста сериозен резултат", казва Найл Гардинър, експерт от консервативната фондация Heritage, изричайки рефрен, който Тръмп със сигурност ще повтори по време на предизборната си кампания.

Смъртта на най-издирвания човек на планетата обаче дойде в края на поредица от хаотични действия.

Доналд Тръмп успя да породи недоволство у най-близките си съюзници, както в Европа, така и в американския Конгрес, като в същото време демонстрира разбирателство с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото доста демократични страни все повече намаляват контактите си. Причина за това стана зелената светлина, която бе дадена на Анкара за офанзива в Североизточна Сирия срещу кюрдските сили, съюзници на Запада в борбата срещу джихадистите.

Освен това Тръмп засили позициите на режима в Дамаск и на руските му съюзници, които са противници на САЩ.

И за капак, след като направи гръмко изявление - за втори път в рамките на по-малко от година, че всички американски войници в Сирия ще бъдат изтеглени, президентът трябваше с риск да намали доверието в себе си да се откаже от решението си.

"Изключителна" криза

"Кризата в отношенията със САЩ е изключителна, вече никой на нищо не вярва", казва високопоставен европейски служител.

Французите са особено недоволни, както стана ясно от думите на президента Еманюел Макрон за "мозъчната смърт" на НАТО и от напрежението между него и "приятеля" му Доналд Тръмп на срещата на върха на НАТО в началото на този месец във Великобритания.

Въпреки това американският президент се възприема като миротворец.

Дипломатическите му инициативи, които понякога са нетрадиционни, най-често се озовават в задънена улица.

Въпреки основното му обещание да "сложи край на безкрайните войни" той трябваше да се откаже от изтеглянето на войниците от Сирия и от Афганистан, където прекрати мирните преговори с талибаните, които впоследствие възобнови.

Тръмп започна процес на историческо сближаване със севернокорейския лидер Ким Чен-ун, но след провала при втората им среща през февруари в Ханой преговорите са в мъртва точка.

Във Венецуела голямата дипломатическа и икономическа офанзива, започнала в началото на миналата година с цел сваляне на президента социалист Николас Мадуро, бе преустановена.

Планът за мир между Израел и палестинците, толкова хвален от президента, изглежда бе забравен, след като зачестиха случаите, при които САЩ заемат позиции, все по-благоприятни по отношение на Израел и все по-малко съответстващи на международния консенсус.