Инвеститорите трябва да се подготвят за намеса на правителствата

Ерата на активните централни банки и пасивните правителствата се преобръща. С всеки паричен стимул, който се оказва по-малко ефективен за засилване на икономическата активност в сравнение с предходния, централните банки призовават правителствата да поемат щафетата на икономическата политика. Техните молби изглежда се чуват с наближаването на 2020 г., пише за Financial Times Сийма Ша, главен стратег в Principal Global Investors.

Би трябвало да последват по-силен растеж и по-здравословна инфлация. Тази промяна, обаче, също така ще остави по-голямо пространство за изненади, които ще се стоварят върху инвеститорите, и ще създадат среда, при която периферните заплахи засягат по-бързо портфейлите им, допълва Ша.

След финансовата криза централните банки бяха изключително активни и използваха пълната си монетарна мощ, за да елиминират икономическите опасности чрез програми за изкупуване на облигации и на пръв поглед неограничени намаления на лихвите. За разлика от тях западните правителства обикновено предпочитаха далеч по-консервативен подход към фискалните мерки, предназначени да задвижват икономиката, като парадираха със своята дисциплина в тази област.

Централните банки обаче преразглеждат аргументите за отрицателните лихвени проценти. Бързото нарастване на дълга с негативна доходност през изминалата година, включително и на голяма част от корпоративния пазар на облигации, породи дълбоки въпроси относно този нетрадиционен инструмент на политиката. Критиците посочват неговото изкривяващо въздействие върху финансовите пазари, парализиращия ефект върху банковото кредитиране и заплахата му за пенсионните системи в световен мащаб, след като задълженията нарастват експоненциално.

Глобалната икономика вероятно ще се стабилизира в началото на 2020 г., но не очакваме особено оживен подем. Така че, макар централните банки да не обърнат паричната си политика, те все повече ще се надаяват правителствата да предоставят необходимите стимули.

Централните банки на практика ще станат посредници между - и преговарящи с - правителствата, за да насърчат необходимите фискални промени. Това ще бъде най-очевидно в Европа. Кристин Лагард вече прехвърли голяма част от дневния ред на Международния валутен фонд (МВФ) - бившия си работодател, към Европейската централна банка (ЕЦБ).

По-нататъшните парични стимули през следващата година вероятно ще бъдат под формата на предложения с корекции на емитентските лимити на ЕЦБ, за да демонстрира тя способността си да купува повече държавни облигации, ако е необходимо, а не да предприема действителни монетарни действия. Фискалната позиция на еврозоната, обаче, се очаква да бъде леко експанзионистична. Дори „черната нула“ на Германия, нейният ангажимент да балансира бюджета си, се оспорва.

В Обединеното кралство, докато Англиската централна банка вероятно ще запази лихвите през 2020 г., следващото правителство – какъвто и вид да има - се очаква да се отдаде на фискално разточителство на фона на господстващата несигурност около Brexit. В САЩ президентът Доналд Тръмп вече ръководи значително по-интервенционистично правителство. Ако бъде преизбран, той вероятно ще възприеме още по-директен подход, необременен от необходимостта да мисли повече за избори. Пазарите трябва да се подготвят.