Хаотичната външна политика на Тръмп

Тръмп игнорира географията и международната политика. Идеята за геополитиката възниква преди малко повече от век от признаването на стратегическото значение на Евразия. Огромната територия, населението и ресурсите на Евразия правят тази суша по-значима от която и да е друга. Наскоро историкът Кристина Спор от университета Джонс Хопкинс (Балтимор, Мериленд) обяви, че през 1989 г. двата комунистически гиганти на Евразия са избрали различни пътища. Съветската комунистическа партия отстъпи властта и страната се раздроби. Китай запази строг политически контрол, докато адаптира партийната идеология, за да позволи тя пазарно ориентирания „социализъм с китайски характеристики“, който президентът Си Дзинпин сега преформулира, за да подчертае доминацията на комунистическата партия.

Русия и Китай разбират важността на Европа. Путин иска Русия да има думата в европейските дела, като същевременно стои на разстояние, по този начин възстановявайки историческата роля на Русия като арбитър, манипулатор и понякога защитник на европейските държави. Китай на Си Дзинпин, чрез инициативата „Един пояс, един път”, изгражда транспортни коридори през Азия до Европа като основа за нова международна йерархия на отношения на подчинението.

Така, дори само в геополитически план, една стратегия на САЩ за отпор на възхода на Китай и възраждането на Русия се нуждае от европейско измерение. Размерът на  европейското население, степента на развитие, техническият капацитет и военният потенциал изискват американско внимание. Хенри Кисинджър предупреди, че Европа може да се превърне в стратегически придатък на Евразия, ако не успее да развие единен подход и стратегическа перспектива.

Американската стратегия обаче не разчита само на геополитиката. Президентът Рейгън осъзна, че американският стандарт за свобода е и сила, и обединител за съюзници и кандидати. Европейците са естествените партньори на Америка, както в идеологически, така и в геополитически план – каквито са още Канада, Мексико, Япония, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия и други демокрации от Тихоокеанския регион.

Този по-широк поглед разкрива, че външнополитическите методи трябва да включват не само военна сила, въпреки че тя е жизненоважна. Дипломацията има за цел изграждането на коалиции и разработването на взаимно полезни правила и институции. САЩ, като сила с глобален обхват, са най-подходящи за сплотяване и убеждаване, както и за възпиране и отказване. Опитът и контактите на Америка в Европа и Азия, както и в други региони, трупат дипломатически капитал. Тази дипломатическа стратегия изглежда много различно от хаотичната външна политика на администрацията на Тръмп.

Огън без светлина, ярост без посока, дейност без цел – всички те обобщават злополуката на Тръмп в Украйна. Позицията на този президент е свързана с личната му политика. Той започна с разрушаване, но му липсва търпение и внимание за съзидание. САЩ са мощна и находчива страна с голяма устойчивост. Но американците не могат да си позволят да прахосват силите си - и да подкопават целите си - до безкрайност.