Защо отново да изберем акциите през 2020 г.?

Силното представяне на финансовите пазари през 2019 г. може да изглежда контраинтуитивно. В края на краищата настроенията на инвеститорите бяха мечи през по-голямата част от годината. Но основната причина за солидната възвръщаемост - политиката на централните банкери за по-нататъшното облекчаване на монетарната политика - разкрива важна истина за това как работят пазарите и предоставя някои нишки за това, което може да последва, пише за Financial Times Джоузеф Литъл, главен стратег в HSBC Global Asset Management.

Предисторията на 2019 г. беше това, което наричаме епохата на несигурността. Политическата нестабилност и опасенията от рецесия доминираха мисленето на инвеститорите и ги изкушиха да предприемат предпазливи стратегии, с голям дял на кеша в техните портфейли. Това се оказа скъпо решение, тъй като пазарите се представиха силно, с положителна възвръщаемост при акциите, облигациите и алтернативните инструменти.

Разбира се, има повече от една причина за това впечатляващо представяне. Голяма част от реториката на политиците, например, се изразяваше по-скоро в заплахи, отколкото в действия. Нещо повече, много рискови класове активи започнаха годината на доста подценени цени след разпродажбата в края на 2018 г. Световната политика обаче - с над 15 големи централни банки, които намалите лихвите тази година - бе най-важният двигател за силната възвръщаемост.

Това парично облекчаване, което беше обратното на това, което икономистите очакваха в началото на 2019 г., тласна значително надолу очакванията за лихвите - промяна, която оправда преоценката на риска в целия спектър от активи.

И така, какво следва?

Много от ключовите въпроси на 2019 г. остават без отговор, докато новата година се задава. Наближаваме ли края на икономическия цикъл? Ще продължи ли политическото напрежение да подкопава растежа и печалбите? Тази несигурност представлява предизвикателство за икономиката днес - и продължава да ограничава „животинските духове“ в частния сектор. Тя пречи за прогнозирането на силен, синхронизиран глобален растеж през 2020 г.

Но не всички новини са лоши. Базовият сценарий остава сравнително благоприятен: бавен, но устойчив растеж, обусловен от стабилните пазари на труда и някои продължаващи ефекти от облекчаването на политиката през тази година. Нещо повече, устойчиво ниската инфлация означава, че предотвратяването на рецесия вероятно ще продължи да доминира при вземането на решения от страна на регулаторите, а не опасенията от циклично прегряване. Всъщност, политиката е насочена към по-нататъшно скромно облекчаване.

В тази среда обаче инвеститорите трябва да бъдат реалисти. Въз основа на нашите изследвания, дългосрочната възвръщаемост на инвестициите вероятно ще бъде доста посредствена: например, очакваната възвръщаемост на глобалните акции в дългосрочен план е само 6,5% годишно преди инфлация. Това означава, че възвръщаемостта на този клас активи през 2020 г. би могла да бъде под силното представяне от 2019 г. Tази аритметика се обръща, ако пазарите отново променят оценките си.

Има два начина да възникне подобна преоценка. Първо, ако видим нов кръг от неочаквано облекчаване на политиката, и второ, ако рисковата премия на активите се свие.

Действията през 2019 г. бяха съсредоточени около лихвените проценти. Изглежда неразумно да се очаква нещо подобно през 2020 г. Това означава, че по-добрата от очакваното пазарна възвръщаемост ще трябва да бъде постигната чрез спадащо възприятие за риска, което ще повиши цените на активите. Рисковата премия в много класове активи обаче вече изглежда ниска. Тя е отрицателна при дългосрочните държавни облигации и се сви значително при корпоративните. Всъщност, балансът на вероятностите сочи, че рисковата премия при облигациите ще се повишава, особено ако регулаторите започнат да използват повече фискални стимули.

Това ни насочва към акциите и подобните им активи. Може би изненадващо, след година на силно представяне за този клас през 2019 г., рисковата премия за глобалните акции все още е над дългосрочната норма - ние я оценяваме на 4,5 на сто срещу историческа средна стойност от 4 на сто.

Така че, макар общата очаквана възвръщаемост да изглежда ниска, акциите все още имат привлекателна цена в сравнение с другите алтернативи. Това не е гаранция за успех. Но то означава, че ако събитията се развият по-благоприятно, отколкото икономистите очакват, акциите могат отново да се представят добре през 2020 г.

Силното представяне през 2019 г. на фона на мечия новинарски цикъл може да изглежда изненадващо, но не е така. Основният механизъм на функциониране на инвестиционните пазари не се е променил.

Пазарните действия се ръководят от парични потоци, лихвени проценти и рискови премии. Този дисциплиниран начин да се мисли за очакваната възвръщаемост остава наистина важен в тези несигурни времена. Насочвайки се към 2020 г., трябва да сме реалисти. Но придържането към акциите все още има смисъл.