Световната икономика се намира в крехко равновесие

С навлизането в 2020 г. развитите световни икономики се опитват да поддържат баланса си върху нестабилната основа на силното потребление, високите цени на активите и голямата задлъжнялост на домакинствата. Всякакъв по-значителен шок или увеличение на волатилността може да предизвикат „порочни кръгове“, които да компрометират икономическата и финансовата система, пише Сатяджит Дас за Bloomberg.

Голямата рецесия приключи преди повече от десетилетие. През последните години личното потребление, усилено от дефицитното държавно харчене, подкрепяше растежа. Повишаването на заетостта помогна на хората да купуват повече. Но при нисък растеж на заплатите, заемането, обезпечено чрез поскъпналите жилища и акции, беше основен фактор за потреблението. Политиките на централните банки и правителствата, които доведоха до високите цени на активите и стойности на обезпеченията, дадоха възможност за допълнителни заеми.

На теория ефектът на богатството увеличава потреблението. Но по-високите цени на активите може да не се трансформират в парични потоци и домакинствата могат да задлъжнеят още повече. Помислете за използването на ниските лихви за инвестиции в жилища, вземането на заем срещу собствения дом и предприемането на покупки с външно финансиране на отдаваеми под наем имоти и финансови активи за изграждане на богатството.

Глобалният дълг на домакинствата достигна около 75% от брутния вътрешен продукт, с особено високи нива в някои развити икономики. Цифрата е била около 57% през 2007 г. и 42% през 1997 г. Дори при много ниските лихви, коефициентите за обслужване на дълга на домакинствата, които съотнасят главницата и лихвата към доходите, остават високи, вариращи от 8% до 16%.

Тази комбинация от високи потребление, цени и дълг е неустойчива и може да доведе до самозатвърждаващ се омагьосан кръг. Първоначално увеличаването на цените на активите благоприятства разширяването на кредита и потреблението, което води до по-нататъшно покачване на цените. По-бавният растеж, безработицата, спадащите доходи и стойности на активите обаче могат бързо да обърнат този цикъл.

Негативните шокове се предават чрез структурата на финансите на домакинствата. Погледнато от балансова гледна точка, активите, като къщи и финансови инвестиции, се финансират от ипотеки или друг дълг. От гледна точка на паричния поток, приходите от заетост и инвестиции трябва да покриват потреблението и изплащането на дълга.

Всеки шок при доходите - безработица, по-ниски печалби, спад на лихвения или дивидентен доход - трябва да се компенсира с намалено потребление. По-високите плащания по дълга или невъзможността за рефинансиране упражняват натиск върху способността за потребление. Спадащите цени на жилищата и понижаващите се стойности на финансовите инвестиции отслабват баланса на домакинствата, предизвиквайки намалено потребление или ускорено снижаване на дълга.

Тези ефекти от първи ред се разпространяват чрез последователни смущения, които бързо усилват стреса.