Световната икономика се намира в крехко равновесие

Една от областите на зараза е финансовият сектор. Големите отрицателни шокове подчертават опасността от прекомерното поемане на риск от кредитополучателите и заемодателите. Ако условията на трудовия пазар се влошат, уязвимите домакинства няма да могат да изплащат дълговете си. Увеличават се необслужваните заеми. Банките от своя страна затягат кредитирането, правейки го по-малко достъпно и по-скъпо. Падежиращият дълг става труден за рефинансиране, което засилва натиска върху паричния поток.

Принудителните продажби, фалитите и изземванията на стоки, чието  плащане е просрочено дават начало на спирала от падащи цени сред различните класове активи. Свиването на нетното богатство на домакинствата и намаляването на стойността на обезпеченията водят до още по-малко потребление. Отложените покупки на жилища влияят на строителството. Това има съществено въздействие върху САЩ и еврозоната, където жилищния сектор представлява около една шеста от икономиката.

Там, където банките са основна част от фондовия пазар, като например в САЩ, Великобритания и Австралия, заразата се предава по-нататък чрез понижената печалба на финансовите институции, която натиска цените на акциите и дивидентите. Загубата на нетна стойност и доход допълнително удря потреблението на инвеститорите, които разчитат на този паричен поток.

Засегнати са и държавните финанси. Общата събираемост на данъците спада. Преките приходи, получени от имуществени и финансови трансакции, намаляват. Ако правителството трябва да подкрепя финансовите институции – традиционно следствие от срива при цените на активите - средствата, необходими за рекапитализиране на банките и гарантиране на депозитите, натоварват държавните баланси, които и без това са по-слаби след 2008 г. Отливът на капитали, предизвикан от оттеглянето на чуждестранните инвеститори, свива текущата сметка и подкопава стойността на валутата.

Цикълът продължава през последователни фази, докато се постигне нов баланс. Австралия току-що преживя този процес. Шок, предизвикан от затягането на кредитните условия, доведе до понижение на цените на жилищата, което забави растежа и отслаби финансовия сектор. Намаляването на лихвите с 0,75 проценти пункта, разхлабването на кредитния контрол и правителствените мерки донесоха временна стабилност.

Последните действия на централните банки по света - склонност към разхлабване на паричната политика и възобновяване на количественото облекчаване, отразяват осъзнаването, че политиката трябва да подкрепи цените на активите, с цел защита на потреблението, което представлява около 50% до 60% от БВП в развитите икономики. Проблемът е, че тези политики затвърждават и увеличават дълга, предотвратяват нормалните цикли при цените на активите и увеличават уязвимостта на домакинствата.

Способността да се поддържа това нестабилно по своята същност равновесие остава ключът към перспективите на развитите икономики. Социалното напрежение, под което е поставено това равновесие, от гледна точка на покупателната способност и достъпността на жилищата, все повече се изразява в масови протести по целия свят.