Достигна ли монетарната политика в САЩ своя лимит?

През последната година ръководителите на Федералния резерв на САЩ станаха все по-отворени за това какво паричната политика не може да направи за икономическия растеж, пише Брендън Грийли за Financial Times.

Бившите председатели на Фед Джанет Йелън и Бен Бернанке наскоро изпратиха още едно послание до Капитолия: ако настъпи спад, Фед може да не е в състояние да се справи сам.

„Въпреки че паричната политика ще има значима роля при бъдещите спадове, едва ли тя ще е достатъчна през следващите години“, заяви Йелън пред конференция на икономисти в Сан Диего.

Пауъл апелира за структурни политики, които увеличават способността на Америка да расте в дългосрочен план, независимо от възходите и спадовете на бизнес цикъла. Противно на това, Йелън и Бернанке са загрижени за цикличните политики - начините за реагиране на рецесия.

Това се дължи на намаления обхват на паричните стимули.  

Естественият лихвен процент в САЩ - този, който би съществувал, ако централната банка не се намесва - все още е по-висок от онзи в Европа или Япония, според оценките на клона на Фед в Ню Йорк. Това отразява по-силния икономически растеж в Америка. През последните няколко десетилетия, обаче, естествената ставка спадна - от 3,7 на сто през 1980 г. до 0,6 на сто в края на 2019 г.

За да насърчи кредитирането при спад, Фед може да тласне лихвите под естественото им ниво. При естествена норма, която вече е опасно близо до нулата, остава малко пространство за маневри.

В Сан Диего Бернанке каза, че алтернативните инструменти на Фед, като купуване на активи и бъдещи насоки, са стабилни, но предупреди, че ако естественият лихвен процент спадне твърде много, инструментите ще бъдат по-малко ефективни. Според него това би означавало „по-централна роля на фискалната политика в отговор на икономическото забавяне“.

Йелън и Бернанке призовават Конгреса да засили автоматичните стабилизатори - програми от рода на помощите при безработица, които се задействат по време на рецесия и облекчават ефектите от кризата. САЩ обаче разполагат с по-малко щедри фискални стабилизатори от повечето други развити страни.

„Това е нещо, което Конгресът би могъл да направи преди следващата рецесия, и вярвам, че трябва да го направи“, казва Йелън.