Достигна ли монетарната политика в САЩ своя лимит?

Хелийн Рей от Лондонското бизнес училище посочи, че правителствените разходи са още по-ефективни по време на спад, тъй като частните разходи тогава се сриват.

Икономистите си блъскат главите над това какво тласка естествената лихва надолу, като формулират две обяснения.

Първото е, че работната сила в развитите икономики застарява - с оглед предстоящото пенсиониране има по-висока норма на спестяване. По-големите спестявания, които преследват по-малко инвестиции, натискат възвръщаемостта.

Второто е, че производителността не расте толкова бързо, колкото преди. Работниците не стават по-ефективни, което потиска растежа и възможностите за инвестиции.

Дори по време на експанзия Фед не може да направи много по отношение на тези два процеса

„Паричната политика не ни спасява от демографията“, казва Джанис Ебърли, икономист от Келонг - училището за мениджмънт към Северозападния университет.

Бенджамин Фридман, икономист от Харвардския университет, допълва, че Фед не може да направи индустрията по-иновативна или да обучава работници, което би вдигнало производителността.

„Не се знае дали спадът на естествената лихва може да бъде коригиран, но не е задача на Федералния резерв да го прави“, посочва той.

Това ще направи работата на Фед още по-трудна, когато икономическите условия се влошат.

"Просто имаме по-малко пространство за маневриране", изтъкна в Сан Диего Мери Дейли, президент на клона на Фед в Сан Франсиско.

В обикновено завоалирания свят на паричната политика тези прояви на загриженост са забележително категорични.

„Те не могат да съобщят на всеослушание, че нямат останали инструменти“, коментира Рагурам Раджан, бивш управител на Индийската централна банка, сега в Чикагския университет. „Част от магията на централното банкиране е да се преструваш, че имаш базука зад гърба си“, смята той.