Трудовата дискриминация по възраст е проблем

По-трудно е обаче да накарате работодателите да захвърлят предразсъдъците, свързани с възрастта, отколкото тези по отношение на расата и пола. От една страна, "твърде стар" е по-трудно да се определи от черен или бял, мъж или жена, гей или транссексуален. От друга страна, възрастовата дискриминация е в основата на голяма част от днешното движение за социална справедливост. Възрастните хора се разглеждат като защитници на остарели патерналистични и тесногръди представи. На последно място, много заможни страни имат високи нива на безработица сред младежта и техните политики са насочени към привличане на повече млади хора в работната сила, а не към разглеждане на проблемите със заетостта на хората в средна и напреднала възраст.

Законите и правната практика в случаите на възрастова дискриминация често са обезкуражаващи. В някои страни (Русия е един пример) тежестта на доказването, че е отказана работа поради възрастта на кандидата пада върху него, което обезмисля съдебното искане. В САЩ също ищецът по дело за възрастова дискриминация е в неравностойно положение поради някои сравнително скорошни прецеденти, като например решение на Върховния съд от 2009 г., което изисква ищците да докажат, че възрастта е била решаващият фактор за уволнението или ненаемането им.

В Европа практиката е разнообразна и непоследователна. В един германски случай 50-годишен мъж кандидатства за работа два пъти - като себе си и като измислен 32-годишен със същата квалификация. Само 32-годишният е бил поканен на интервю. Въпреки това съдът постанови, че няма дискриминация, като се аргументира, че работодателят има право да взема субективни решения.

Има доказателства, че по-строгите закони относно възрастовата дискриминация запазват работниците по-дълго време заети и намаляват исковете за обезщетения. Това означава, че прехвърлянето на тежестта на доказването към работодателите би имало смисъл. Тоягата не е непременно най-добрият инструмент, когато става въпрос за привеждане на практиките за наемане в унисон с променящата се демография на работната сила. Много обезкуражени 50- и 60-годишни няма да съдят или да се оплакват пред комисиите за равенство, те просто ще се депресират и няма да реагират на предразсъдъците срещу тях.

През 2017 г. германската икономистка Регина Конле-Сайдл разгледа ефективността на политиките, насочени към задържане и реинтеграция на възрастните работници в работната сила. Тя заключи, че комбинация от обучение за търсене на работа и субсидии за наемане може да работи добре. В Швейцария, например, правителствената служба за заетост временно покрива по-голямата част от разликата между последната заплата на по-възрастния работник и новопредложената. Други изследвания показват, че германската практика за включване на хора, наближаващи пенсионна възраст, в програми за обучение помага да се разшири и подобри по-специално кариерата на възрастните жени.

Намирането на начини да се ангажират по-възрастните работници и да им се помогне да преодолеят предразсъдъците, които не им позволяват да бъдат наети, е задача, често пренебрегвана от политиците. Те няма да могат да отлагат още много: след като възрастта за пенсиониране се увеличава навсякъде, нациите ще бъдат принудени да се справят с все по-недоволните възрастни хора, които също така са най-дисциплинираните избиратели. По-слабата реакция спрямо възрастовата дискриминация в сравнение с други видове предразсъдъци води до непредвидими политически разходи за политиците, които са прекалено млади и ориентирани към бъдещето, за да се съобразят с реалността на своите застаряващи страни.