Голямата драма при корпоративните облигации може би е по-близо, отколкото мислим

Реалната доходност по ДЦК спадна в двата периода заради централните банки. През изминалото десетилетие централните банки потискаха номиналната доходност под нивата на инфлация, като намаляваха краткосрочните лихвени проценти и закупуваха облигации чрез количественото облекчаване. През 70-те години правителствата направиха същото, като ограничиха номиналната облигационна доходност.

Защо обаче ниската или отрицателната реална доходност на ДЦК прави кредитните спредове по-волатилни? Има две причини. Първо, ниската реална доходност увеличава склонността на компаниите да заемат. Когато номиналната доходност е близка или на нивото на инфлацията, компаниите трябва да генерират много малка реална възвръщаемост, за да покриват дълговите си разходи. В резултат на това заемането скача. Въпреки че по-дълговата капиталова структура може да се финансира, когато доходността е ниска, тя прави компаниите по-уязвими, когато икономиката се забави.

В същото време ниската реална доходност влияе върху поведението на инвеститорите. Много от купувачите на облигации от двете страни на Атлантическия океан купуват активи с фиксиран доход, за да покриват своите задължения. Застрахователните компании, например, купуват облигации за финансиране на животозастрахователни полици, докато пенсионните фондове инвестират, за да осигурят пенсионни обезщетения. И двата вида институции се нуждаят от положителна реална доходност, за да генерират плащанията, които са обещали на своите инвеститори. Следователно, тъй като реалната доходност на пазара на държавните облигации спада, тези компании се насочват към по-рискови активи - като корпоративните облигации - за да задоволят своите нужди.

Повишеното търсене на заеми от компаниите, заедно с увеличеното търсене на активи от инвеститорите, може да изглежда като добро съответствие. Когато предлагането и търсенето са добре балансирани, малките промени в средата могат да доведат до големи промени в кредитните спредове. Инвеститорите знаят, че компаниите с висока задлъжнялост са уязвими, така че щом перспективата се влоши, те се отправят към изхода. След като средата започне да се подобрява, те се втурват обратно почти толкова бързо, за да получат допълнителната доходност, която корпоративните облигации осигуряват.

Вместо да намалява волатилността на кредитните спредове, политиката на централните банки вероятно я увеличава. Късите цикли при кредитните спредове от 70-те години в САЩ се превърнаха в по-нормални цикли през 80-те и 90-те години на миналия век, едва когато Пол Волкър (бивш председател на Фед – бел. прев.) повиши лихвите и направи реалната доходност в Америка отново положителна.

Сега глобалните централни банки все още изглеждат далеч от своя „Волкър момент“. В резултат 2020 г. би могла да бъде много по-вълнуваща година за световните кредитни пазари, отколкото инвеститорите осъзнават.