Голямата драма при корпоративните облигации може би е по-близо, отколкото мислим

Корпоративните облигации могат да бъдат скучни. Например периодът между 2004 и 2006 г. беше особено еднообразен. Деноминираните в евро висококачествени кредитни спредове - допълнителната доходност над референтните държавни облигации, останаха в тесен диапазон от едва 0,32 процентни пункта, пише за Financial Times Гай Стиър, ръководител на изследванията относно облигациите в Societe Generale.

През 2020 г. много инвеститори в облигации изглежда смятат, че този отегчителен модел се е завърнал. Спредът при корпоративните облигации вече е близо до дъното на своя диапазон за търговия през последните 10 години и на хоризонта изглежда няма нищо, което да го разшири. Растежът в САЩ и Европа е муден, а бдителните централни банки са зад кулисите, готови да потушат волатилността веднага щом се появи.

Това самодоволство обаче е погрешно. Кредитните спредове едва ли ще продължат да се движат странично за дълго, тъй като циклите станаха много по-нестабилни след световната финансова криза.

През 30 години до кризата от 2008 г. типичният цикъл при кредитните спредове продължаваше осем години. След разширяване в продължение на 18 месеца спредовете обикновено се свиваха по протежение на две години и след това се движеха настрани в период на ниска волатилност, който можеше да достигне пет години.

През последното десетилетие обаче циклите се съкратиха. Мечите пазари през 2007, 2011, 2015 и 2018 г. бяха бързо последвани от бичи пазари, докато периодите на странична търговия станаха по-кратки.

За да разберат защо циклите се свиха, инвеститорите трябва да се върнат по-далеч в историята към деноминираните в долари кредитни пазари от 70-те години. Подобно на Европа, САЩ също преживяха дълги цикли през 80-те и 90-те години. За разлика от тях през 70-те години на миналия век кредитните цикли в САЩ бяха кратки и остри - до голяма степен като циклите от последните 10 години.

Защо кредитните цикли се върнаха към модела от 70-те години? Брадите и бенгалският огън може да са отново на мода, но по-важният паралел между двата периода за инвеститорите се крие в нивото на доходност на държавните облигации.

Номиналната доходност тогава беше висока, докато през последното десетилетие тя беше ниска или дори отрицателна. Но и в двата периода реалната доходност беше много ниска. Между 1973 и края на 1979 г. реалната доходност на американските облигации - измерена като номиналната 10-годишна доходност минус годишната инфлация - бе средно -0,3%.

Между 1980 и 2010 г. реалната доходност се повиши до средно 3,5 на сто, но през последните 10 години тази стойност се понижи обратно до 0,6 на сто.