Вървим ли към ново глобално икономическо отделяне?

Трудно е да си представим, че Тайван ще може да работи и в двете орбити за неопределено време. Както наскоро ми каза един телекомуникационен анализатор: „Това, което се случи в Хонконг е хем очарователно, хем смущаващо, отчасти защото повдига въпроса какво ще стане, ако то се повтори в Тайван?“

Отделянето също така представлява екзистенциално предизвикателство за Европа. Наскоро ЕС излезе с нова етична рамка за изкуствения интелект, част от опита на съюза да създаде „алтернативна” система за управление на технологиите, която може да съществува между държавното наблюдение на Китай и доминацията на големите технологични компании в САЩ. Но европейският телекомуникационен пазар зависи от оборудването на Huawei, което е по-евтино от това на конкурентите й. Както един представител на Европейската комисия ми призна, „използването на Huawei в 5G е предрешен въпрос“. Това е до голяма степен, защото 2G, 3G и 4G системите в голяма част от Европа са изградени върху китайската технология. Би било твърде скъпо да се видоизменя системата, за да се изгради 5G без Huawei.

Ако използването на Huawei представлява риск за сигурността (а това са ми го казали много европейци и американци както от публичния, така и от частния сектор), тогава трябва да се запитаме дали Европа действително има контрол върху своето технологично управление. Има ли тя способността да защитава собствените си либерални ценности по отношение на поверителността и правата на данните в дигиталния свят? Отделянето може за Европа да повтори дебата за отбраната като цяло. Дори ако ЕС има собствена стратегия, ще успее ли той да я приложи?

Възможно е, разбира се, САЩ и Европа да се обединят в някакъв вид трансатлантически съюз за технологични стандарти. Това вероятно ще включва американски държавни субсидии за 5G, като се има предвид финансовият натиск върху европейската телекомуникационна индустрия.

Но ако това не се случи, може да се насочим към свят, напомнящ този отпреди десетилетия, когато бизнес пътуването от САЩ до Япония или Европа включваше необходимостта да се носят различни 3G телефони. Този път обаче комуникационната пропаст ще съществува по целия технологичен спектър, както в потребителския, така и в индустриалния интернет.

Представете си свят, в който трансграничното банкиране, онлайн пазаруването и споделянето е раздвоено между две системи. Това е реалността, към която може би вървим. Пазарната оценка на Apple и други технологични компании със сигурност би пострадала в такова бъдеще. Но това важи и за много други компании извън технологиите. Точно като при коронавируса ефектите от отделянето ще бъдат както непредсказуеми, така и експоненциални.