Ще тръгне ли Китай по пътя на военното противопоставяне?

Пандемията от Covid-19 убеди мнозина, че САЩ трябва фундаментално да променят своята политика спрямо Китай. Промяната на курса е необходима, но тя няма да бъде постигната с няколко леки корекции в правилата. Това е така, защото политическите и икономическите ефекти на пандемията водят до по-агресивна китайска стратегия.

Пекин направлява възхода на Китай със сравнителна лекота от средата на 90-те години. Улеснен от благоразположеността на Запада, Китай разрасна икономиката си, въоръжи се и разшири влиянието си по целия свят без значителен отпор от противостояща коалиция. Китай стана богат и силен с благоволението на Запада. Възходът на Китай бе приветстван, а не балансиран, камо ли ограничаван.

Като се има предвид широкото пространство, предоставено от Запада, всичко, което Китай трябваше да направи, бе да се развива, като в крайна сметка той ще стане толкова мощен, че да постигне регионална хегемония в Азия, преди да се утвърди като суперсила. Клишето, че Китай е преди всичко икономическо и политическо предизвикателство за САЩ, беше коректно, но само повърхностно. Пекин бе устремен към глобална доминация и нямаше основателна причина да влиза в конфликт.

Covid-19, освен че доведе до смъртта на повече от 250 000 души и остави милиони без работа, ускори настъпващия разлом между Китай и онези страни, които се страхуват от неговата хегемония. Западните страни и американските партньори в Азия започнаха да се фокусират върху необходимостта да намалят зависимостта си от веригите за доставки, преминаващи през Китай. Това икономическо скъсване ще попречи на Пекин да поддържа огромните темпове на растеж от предишното поколение. Дори преди пандемията много правителства бяха започнали да проучват внимателно търговските споразумения с Китай, които позволиха на Пекин да диктува условията за достъп до своя пазар, като заобикаляше установените правила за международна търговия. Сега ще се конструират исторически балансиращи коалиции, които да контролират и ограничат огромната сила на Китай, която Пекин ярко демонстрира по време на кризата.

Пекин вече не може разумно да се надавя на гладък път към господство в постпандемичния свят. Докато преди имаше силен стимул да изчака своя момент, сега Пекин ще види необходимостта от действия за осигуряване на продължителен икономически растеж, който подкрепя легитимността на Комунистическата партия и гарантира заявката на Китай за регионална хегемония. За да осигури тази хегемония в Азия, Пекин ще трябва да осуети или, ако е необходимо, да разбие всяка коалиция - официална или неофициална - която се формира с цел контролиране на неговите амбиции.

Това е важен момент и китайските лидери трябва да направят критичен избор. Историята е пълна с примери за надигащи се сили, които стават по-агресивни след загубата на способност да постигнат господство. В началото на 20 век новообединената Германия първоначално преследва пътя на икономическия растеж и разширяване на влиянието си, само за да се впусне по-късно в надпревара във въоръжаването, създала условията за Първата световна война. Има зловещи знаци, че Китай може да избере подобен път днес.