ЕС трябва да отстъпи, за да оцелее

Вярно е, че оставянето на решението на немския конституционен съд в сила не е безобиден въпрос. В най-лошия случай това крие реални рискове както за оцеляването на еврото, така и за усилията на ЕС да остане клуб на либерални демокрации. Унгария и Полша - чиито правителства бързо уронват своите демокрации - се хванаха за решението от Карлсруе, за да оправдаят собствените си усилия за игнориране на правото на ЕС. Беше очаквано унгарското правителство, водено от Виктор Орбан, да реагира по този начин. Но Орбан е безскрупулен човек, който - подобно на американския президент Доналд Тръмп - ще използва всеки аргумент, колкото и да е фалшив, за да оправдае това, което така или иначе е намислил.

В действителност унгарският и полският случаи са много различни от този на Германия. Правителствата във Варшава и Будапеща откровено подкопават независимостта на своите съдилища. Съдът в Карлсруе от своя страна демонстрира свободата си от политическо влияние с решение, което е изключително неудобно за Берлин.

Процедурите за нарушения, които ЕС води срещи срещу Унгария и Полша са оправдани, като се има предвид, че техните демократични институции наистина са застрашени. Но в дългосрочен план съдбата на унгарската и полската демокрации ще се реши в рамките на тези две страни, а не от Брюксел.

Решението от Карлсруе също има драматични последици за единната валута на Европа. Широко разпространено е мнението, че икономическият шок, причинен от Covid-19, означава, че продължаващите радикални действия от страна на ЕЦБ са единственото нещо, което може да предпази ЕС от нова дългова криза. Ако германските съдилища вържат ръцете на ЕЦБ (или попречат на Бундесбанк да участва в програмите на й), тогава оцеляването на еврото може да е под въпрос.

Но трябва да има демократичен изход от това. Германските противници на решението от Карлсруе твърдят, че съдиите отразяват мнението на само малка консервативна фракция в тяхната страна. Ако това е вярно, Берлин може да се опита да измени германската конституция или договорите на ЕС, за да стане абсолютно изрично, че действията на ЕЦБ са законни. Ако Берлин не може да спечели този спор у дома - или в по-широкия контекст на ЕС - тогава Германия може би трябва да обмисли напускането на единната европейска валута.

Дори самото повдигане на този въпрос би могло да даде полезна яснота. То може да убеди германците, че действията на ЕЦБ не са толкова неприемливи в края на краищата. Или пък може да убеди европейските партньори на Берлин, че трябва да направят повече, за да уважат германските съмнения относно управлението на еврото.

Този вид фундаментален дебат е закъснял. Оцеляването на ЕС не може да бъде осигурено просто чрез още по-силно въртене на педалите на федералисткия велосипед. Посоката на движение също трябва да бъде преоценена, обсъдена и договорена.