ЕС трябва да отстъпи, за да оцелее

Всеки, който е работил в Брюксел, е запознат с велосипедната теория за европейската интеграция. Идеята е, че ако ЕС не продължи да се движи, той ще падне и ще се срине, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Но тази теория е опасно остаряла. За да оцелее, ЕС всъщност трябва да има спирачка и задна предавка. Алтернативата е потенциално фатален сблъсък между институциите на ЕС и държавите членки.

Шансовете за конфликт драстично се повишиха след решението на немския конституционен съд, което поставя Германия в пряка конфронтация както с Европейската централна банка, така и с Европейския съд. Германският съд със седалище в Карлсруе реши, че програмата за закупуване на облигации на ЕЦБ - която спаси еврото - не покрива „теста за пропорционалност“, след като не отчита широките си икономически ефекти. Той също така заяви, че Съдът на ЕС е действал извън правомощията си, когато обяви, че покупките на облигации от ЕЦБ са законни.

Пламенни привърженици на ЕС реагираха с ужас на действията на германския съд. Някои твърдят, че решението от Карлсруе е „поставило в опасност целия правен ред в ЕС“ и че Европейската комисия трябва да отговори с „производство за нарушение“ - с други думи, да изправи Германия пред съда.

Моето собствено мнение е, че както по прагматични, така и по демократични причини, ще бъде лудост ЕС да заведе дело срещу германското правителство. Германия е най-голямата страна в ЕС и има най-голям принос за неговия бюджет. ЕС не може да бъде изграден в противовес на своите държави членки - най-малко на Германия. Съюзът може да оцелее след Brexit, но без Германия няма да има ЕС.

Проучванията на общественото мнение в Германия сочат, че конституционният съд е най-уважаваната институция в страната. Бундесбанк също традиционно се счита за ключов пазител на германската следвоенна демокрация - и гарант, че хиперинфлацията от годините на Ваймарската република никога няма да се върне. Ако ЕС атакува два от най-важните стълбове на немската следвоенна стабилност, това ще предизвика обществена реакция.

Ако Германия се държеше по недемократичен начин, тогава този вид фатална конфронтация можеше да бъде неизбежно задължение. Но, макар да може да се оспори икономическата и правната логика зад решението на немския конституционен съд, няма основания да се смята, че съдът е действал по недемократичен или неправилен начин. Гледната точка на ЕС е, че Европейският съд е с по-висок ранг от този в Карлсруе. Но ако ЕС започне производство за нарушение, спорът ще бъде разгледан от самия Съд на ЕС - омагьосан кръг, който незабавно би подкопал моралната сила на неговото решение.