Великобритания трябва да се поучи от грешките с коронавируса

За Обединеното кралство Covid-19 е „учебен момент“. Научихме, че нейните политически лидери са некомпетентни, бюрокрацията е неефективна, а икономиката - крехка. Това не важи за всички институции - Министерството на финансите и Английската централна банка (АЦБ) се представиха доста добре - но е достатъчно вярно, за да не е смешно, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Вликобритания е с втората най-висока смъртност в света от Covid-19 на милион население. Реакцията бе объркана, карантината дойде твърде късно, програмата за тестване и проследяване все още е пълна каша. Страната сега се отваря с надеждата, че този път може да е в състояние да контролира вируса. Ще видим.

Последните икономически прогнози на ОИСР са все още почти толкова отрезвяващи. Дори при сценария с „единствен удар“, който не предполага повече вълни на пандемията, икономиката на Обединеното кралство ще се свие с 11,5 на сто тази година. При разрушителна втора вълна се очаква икономиката да се свие с 14 на сто. Испания е единственият член на ОИСР, който тази година може да претърпи по-голям икономически спад.

Мащабът на прогнозирания спад отразява неспособността за ефективно управление на болестта. Той също така отразява уязвимостта към карантината на икономика, която е толкова силно зависима от услугите.

И сега какво? Жизненоважно е да се отворят отново икономиката, училищата, университетите и други аспекти на нормалния живот, без да се разпали нова неуправляема вълна на вируса. Също толкова важно е да се подкрепя икономиката толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури пълно възстановяване. Като се има предвид добре дошлата и разумна подкрепа на АЦБ, правителството може да си позволи да взема заеми в огромен мащаб и би трябвало да го направи.

ОИСР ясно подчертава: „Икономическите мерки трябва да се поддържат, докато е необходимо, а фискалната политика трябва да остане подкрепяща. С премахването на мерките за стоене вкъщи стратегията трябва постепенно да се измества от временните мерки за запазване на съществуващите бизнеси и работни места към обща подкрепа за търсенето." Най-лошата грешка, която можем да си представим, би била оттеглянето на подкрепата твърде рано. Това би превърнало раните от тази дълбока рецесия в трайни белези.

И все пак, макар управлението на настоящата криза по по-добър начин отколкото досега да е от съществено значение, не по-малко важно е да се поучим от нашите неуспехи. Най-важният от всички уроци е, че е възможна голяма доза смирение. Страната по никакъв начин не е изключително добре управлявана. Напротив, държавата се представи зле по стандартите на много други сравними. Великобритания трябва да се научи как да управлява себе си много по-добре.

Ето три конкретни пункта, в които вече трябва да се вникне, за да очертаят дебата за бъдещето след коронавируса.

Първо, системите на управление се провалиха. Има нужда от много по-ефективна и гъвкава държавна машина с по-голямо въображение. Също така почти сигурно трябва да се изземе предоставянето на поне някои основни обществени услуги от ръцете на приватизираните предприятия. Обстойното изследване, което е необходимо, ще трябва да разгледа всичко това. То щя трябва и да проучи как политиците взеха своите решения. Но само електоратът може да разбере как бомбастичните демагози се превръщат в лоши лидери по време на истински кризи.

Второ, трябва да посрещнем болезнения факт, че тази криза засегна най-тежко най-уязвимите, което прави още по-ясно колко разделено е нашето общество. Отличните скорошни доклади - един за неравенството от Института за фискални изследвания и друг за нископлатените от Фондацията за решения - правят това очевидно. Нашето общество просто стана прекалено сегментирано по отношение на сигурното и несигурното, на защитените и уязвимите. Това трябва да се промени.

Трето, трябва да помислим кой ще плати за огромното увеличение на държавните заеми, което беше и си остава съществено. Големите структурни фискални дефицити не могат да продължават безкрайно. Извънредните програми, които правилно бяха стартирани, ще бъдат оттеглени когато му дойде времето. Но със сигурност ще има остатъци за дълго време. Фискалните приходи също вероятно ще останат потиснати. След 2010 г. публичните финанси бяха натъкмени почти изцяло чрез намаляване на разходите. Това не трябва да се случва отново. По-заможните със сигурност ще се наложи да плащат малко по-високи данъци.

Стоят и много други проблеми. Дали „Глобалната Великобритания“ е нещо различно от фантазия в днешния деглобализиращ се свят? Какво ще се случи с Brexit? Имаме ли идея как да ускорим слабия ръст на производителността? Но повдигнатите по-горе въпроси - провалът на правителството, влошеното положение на уязвимите и как да се плаща за Covid-19 - са очевидни наследства от тази криза. Ако Великобритания не се поучи и промени сега, кога друг път ще го направи?