Един от стълбовете на европейския единен пазар е разклатен

Пандемията ще засили призивите за смекчаване на подхода към сливанията, тъй като дълбоката рецесия ще постави много компании в тежко финансово положение. Правителствата на ЕС се стремят да намалят тежестта на удара на коронавируса чрез схеми и допълнителни гаранции. Тези стъпки обаче няма да са достатъчни, особено в сектори, които вече са изправени пред по-сериозни предизвикателства, като търговията на дребно и пътуванията. Тогава правителствата могат да видят сливанията като приятна алтернатива на фалитите, които унищожават работните места.

Тук обаче има друга опасност. Както Томас Филипон посочва в своята книга „Големият обрат“, ЕС стана по-конкурентен от САЩ. Неговият антитръстов режим не е перфектен. Например ЕС приключи твърде много хоризонтални сливания, но ползите като цяло нараснаха по-слабо, отколкото в САЩ, защото пазарът остана по-отворен.

Нова вълна на консолидация може да обърне това. Докато привържениците на европейските шампиони често твърдят, че ще се справят по-добре с чуждестранната конкуренция, по-специално от Китай, няма доказателства в подкрепа на това. Една по-голяма компания може да се радва на икономии от мащаба, но липсата на вътрешноевропейска конкуренция може също да я направи по-малко ефективна и по-малко иновативна.

Да позволиш на компания да спаси неуспешен съперник не винаги е най-добрият начин на действие. В неотдавнашен доклад Масимо Мота, професор по икономика в Университета Помпеу Фабра в Барселона, и двама съавтори разглеждаха т. нар. „неуспешна твърда защита“ в контекста на пандемията. Според тях често има добри причини да се проявява строгост за сливанията в проблемни отрасли.

В такива сектори не може да се разчита на нови съперници, които да се противопоставят на пазарната сила на обединената фирма. Тогава може би е по-добре да се остави една затруднена компания да се преструктурира с надеждата, че тя отново ще стане конкурентоспособна.

Накрая, от гледна точка на потребителите и данъкоплатците напускането на пазара може би било по-доброто спасение.

Разбира се, политиците трябва да помагат на работниците и служителите на затруднените фирми от гледна точка на доходите и за преквалификация. Някои страни, особено в Южна Европа, провеждат лоши политики на пазара на труда, като предпочитат да подкрепят зомби компании в ущърб на дългосрочната ефективност.

Активният антитръстов режим е най-добрият антидот срещу европейската икономика, превръщаща се във вкаменена гора. ЕС трябва да отчете това като успех.