Китайската икономика се клати въпреки отчетения растеж

Икономическите данни от Китай, публикувани в четвъртък, показаха ръст от 3,2% през второто тримесечие, което е силно възстановяване спрямо първите три месеца на годината, когато страната отчете първото си свиване на БВП след края на културната революция в средата на 70-те години, пише Джамил Андерлини за Financial Times.

"Фундаментът на китайския растеж "не се е променил и няма да се промени", заяви президентът Си Дзинпин, цитиран от държавните медии, след като данните бяха публикувани. 

Но в това се крие проблемът.

Сериозният отскок беше постигнат с херкулесови усилия от страна на интервенционистката държава, прибягваща до същите инструменти, на които разчита след финансовата криза през 2008 г.

Още преди да бъдат открити първите случаи на вируса, икономиката се бореше със свръхинвестиции, особено в излишни проекти за недвижими имоти, с нарастващи лоши дългове, увеличаваща се доминация на неефективните държавни предприятия и хроничен недостиг на потребление.

Реакцията на правителството на срива в растежа през първото тримесечие изостри всички тези проблеми.

Финансовите регулатори предупреждават за потоп от нови лоши заеми и скок в нерегулираното сенчесто банкиране, дори когато Пекин отваря кредитните кранове, за да накара икономиката отново да се движи.

Натрупването на дълг в икономиката след кризата през 2008 г. беше най-бързото и най-голямото в историята, като темпът се ускори до рекорден след началото на пандемията.

Въпреки годините на официална реторика относно необходимостта от създаване на потребителска икономика и намаляване разчитането на инвестициите като основен двигател на растежа, потреблението на домакинствата в Китай като процент от брутния вътрешен продукт остава изключително ниско - под 40 на сто, колкото на страни като Габон и Алжир.

Във Великобритания, САЩ и други развити икономики потреблението на домакинствата е около 65-70 на сто от БВП.